Съдбовният кораб [bg]

Брашън трябваше да забележи, че въпреки всички викове и буйства, змиите не нападаха Вивачия. Трябваше да забележи методичния начин, по който пиратите се струпаха по дължината на парапета, докато Парагон заставаше успоредно на борда им. Погледът му трябваше да остане върху кораба на Кенит, вместо да претърсва водата за тялото на Алтея. Трябваше да знае, че за пиратския крал мирният флаг не е нищо повече от бяла дрипа…

Първите куки удариха палубата му, докато той мислеше, че все още е извън обсега на подобни устройства. Дори докато нареждаше ядосано да бъдат разчистени, до парапета на Кенит прилежно пристъпи линия стрелци. Полетяха стрели и хората на Брашън започнаха да падат. Мъже, които бяха оцелели отровата на змиите, умряха шокирано, докато Брашън се замайваше от ужас заради собствената си некомпетентност. Още куки последваха първите, корабите бяха издърпани по-близо един до друг и от техния такелаж към неговия заприижда люлееща се вълна от нашественици. Изведнъж пиратите бяха навсякъде, заливащи парапета и палубата му в привидно нескончаема вълна. Защитниците бяха изблъскани назад, а после линията им се разкъса и се превърна на малки възли от мъже, борещи се въпреки всичко да оцелеят.

Парагон врещеше и буташе, и парираше с жезъл, който намираше единствено въздух. От момента, в който куките бяха хвърлени, победата беше невъобразим блян. Палубите на Парагон попиваха кръвта на умиращите и корабът ревеше под въздействието на загубите. По-лош беше звукът, достигнал слуха на Брашън като безмилостното свистене на вятър сред въжетата. Беше гласът на Вивачия, който крещеше думи, едновременно човешки и несвойствени, за да насърчи пиратите да продължат напред. Почти се радваше, че Алтея бе загинала, преди да чуе как собственият ѝ кораб се обръща срещу тях. Екипажът му се би смело и безрезултатно. Численото превъзходство не беше на тяхна страна, бяха неопитни, а някои и ранени. Младият Клеф, с късо острие в здравата си ръка, остана до него през цялото покъртително кратко сражение. Докато вълната от нашественици ги поглъщаше, Брашън уби човек, след което още един, а Клеф обезвреди трети, като сряза подколянното му сухожилие, но получи ужасен разрез надолу по ребрата за смелостта си. Още пирати просто стъпваха върху телата на другарите си, приготвили остриета. Брашън сграбчи яката на момчето със свободната си ръка и го дръпна назад зад себе си. Заедно, двамата отстъпиха през безредието, като се биеха само за да останат живи, и успяха да се качат на бака. Брашън погледна надолу, към палуба, зарината от повалени мъже. Нямаше съмнение, че пиратите владееха касапницата. Собствените му мъже се ограничиха до това да се защитават или да се пръснат като подгонени плъхове сред такелажа, преследвани от смеещи се пирати. Брашън бе имал намерението да намери по-добра позиция, за да огледа битката и да издаде команди за прегрупирането на бойците си, но един-единствен поглед му показа, че никаква стратегия не можеше да ги спаси, освен една. Това не беше битка, а клане.