Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Той я изгледа от горе до долу:

— От уикците? Определено.

Ят дотърча, погледът му бе безумен.

— Какво е това? Още е жив?

Той даде знак на копиеносците:

— Какво чакате? Те явно са заплаха! Убийте ги веднага.

Почерпката измъкна копието на най-близкия и го насочи към Ят. Внезапно изникна Сесин и плесна ръцете си съвсем близо до очукания каменен връх. Двамата дърпаха напред-назад с копието помежду си, обутите им в сандали крака се местеха в сухата пръст.

— Прекратете това веднага! — викна Хо. Ят правеше знаци на всички да се отдръпнат. Тегленето на копието продължи — с превит надве гръб, Сесин се хилеше, а Почерпката беше стиснал устни и очите му изскачаха. Напрягаха се неподвижно, все едно участваха в изобразяваща усилие пантомима, докато копието не се счупи между тях със силен пукот. И двамата залитнаха назад.

Ят вдигна ръка и извика нещо на наречието на Седемте града. Обърна се към Печалния:

— Какъв си ти?

— Съюзник — Печалния повиши глас, за да заговори на всички. — Дошли сме, за да върнем всички ви на Кюон и да се борим срещу Империята. Какъв е вашият отговор? Отмъщение за тези, които са ви затворили?

Ят го изгледа с изскокнали очи, а после пусна смеха си на безумец.

— Глупецо! Каква полза може да има от тези старци и бабички? Ами отатаралът?

Печалния вдигна рамене.

— Пъкълът отдавна е изчерпан. Сега е само затвор. Малкото останала руда, която изкопавате, съдържа нищожни следи от елемента. При това — непреработена, непречистена. Може да се почисти.

— Той е в храната! — провикна се някой.

Отново вдигане на рамене.

— Промяна на храненето. Ще изчезне.

Ят приглади брадата си и се замисли.

— Ако присъствието му е толкова слабо, колкото казваш — то тогава защо никой от нас не може да се възползва от Лабиринтите? Защо теургията изобщо не ни е достъпна?

— Разстоянието. Заради разположението ни тук на острова е. Стига да напуснем, ще се върнат.

— Ала ние сме го вдишвали! — възрази глас.

— Има много алхимични лечения, откашлящи средства.

— Вярно е — каза някой. — Вдишаният с достатъчна сила д’баянгски прах може…

— Ще млъкнете ли! — изръмжа Ят. Стисна с две ръце тояжката право пред себе си. — Повярвай ми, малазанецо, аз желая отмъщение срещу твоята Империя повече, отколкото можеш да си го представиш. Но ние сме тук в този затвор — както го наричаш — и не виждам как възнамеряваш да ни измъкнеш!

Печалния търкаше и развърташе рамото си и мръщеше лице.

— Доста ясно е.

Той се огледа.

— Кое време е горе?

— Преди зазоряване — отвърна някой и всичко закима.