Гравитационна дъга [bg]

Чу Пян също ги наблюдава, когато те идват, зяпат и тръгват. Те са фигури от сънищата. Забавляват го. Те са опиумни фанатици: изобщо не идват ако е нещо друго. Чу Пян се въздържа от пушене на хашиш тук, всъщност прави го много рядко и то само от учтивост. Тази плътна смолиста туркестанска фантасмагория може да е приемлива за руския, киргизкия и други варварски вкусове, обаче на Чу му дай сълзите на мака по всяко време. Те носят по-хубави сънища, не чак толкова геометрични, способни да превръщат всичко — въздух, небе — в персийски килими. Чу предпочита комедиите, пътешествията, ситуациите. Достатъчно е да открие същите увлечения в Чичерин, този масивен латиноок пратеник от Москва, този съветски държанец, и всеки би се препънал така в бърсалката, че сапунената вода да засъска по пода и кофата да изтрещи като гонг от изумление. От възторг!

Скоро тези двама окаяни правонарушители започват да се срещат тайно в покрайнините на града. Това скандализира местната общественост. Някъде от пазвата на мръсните дрипи и парцалаци висящи от болнавото му жълто тяло Чу Пян измъква олигавена гнусна черна бучка противно смърдящо вещество, увита в парче от „Enbeksi Qazaq“718 от 17 август миналата година. Чичерин носи лулата — като западняк той отговаря за технологията на процеса — обгорен зловещ на вид малък прибор с жълти и червени ивици върху британий719, купена на старо за шепа копейки от бухарския Квартал на прокажените, и да, вече доволно поочукана. Дръзкият капитан Чичерин. Двамата опиоманиаци приклякат зад остатъците от стена, разрушена и изкривена от последното земетресение. От време на време покрай тях минават ездачи и някои ги забелязват, а други не, и всичко това в пълна тишина. Небето над главите им е обсипано със звезди. Далеч из местността тревата се развява и вълните продължават своя ход, бавно като овце. Мекият ветрец донася последния дим за деня, миризмите на стада и жасмин, застояла вода, слегнала прах… вятър, който Чичерин изобщо няма да запомни. Както и няма сега да направи връзката между съставената от четиридесет алкалоида лепкава бучка и прецизно разчертаните, акуратно оформени, подредени, полирани и шлифовани молекули, които търговският представител Вимпе му бе показвал някога една по една и му бе разказвал техните истории…