Децата на капитан Грант

След това, жадни да узнаят плана на Паганел, всички го наобиколиха и го загледаха въпросително.

Паганел веднага отговори на безпокойното любопитство на другарите си.

— Приятели — каза той, — моят план има това преимущество, че ако не произведе целия ефект, който очаквам, дори ако пропадне, нашето положение няма да се влоши. Но той трябва да успее и ще успее.

— А в какво се състои този план? — попита Мак Набс.

— Ето в какво — отговори Паганел. — Суеверието на туземците превърна тази планина в наше убежище. Същото това суеверие трябва да ни помогне сега да излезем от нея. Ако успея да убедя Кай Куму, че сме станали жертва на нашето светотатство, че гневът на небето се е стоварил върху нас, с една дума, че сме загинали, и то от ужасна смърт, вярвате ли, че той ще напусне платото и ще се върне в селото си?

— Несъмнено — каза Гленарван.

— А с каква ужасна смърт ни заплашвате? — попита леди Елена.

— Със смъртта на светотатците, приятели мои — отговори Паганел. — Огънят на отмъщението е под краката ни. Да му открием пътя!

— Какво? Искате да предизвикате вулкан? — провикна се Джон Манглс.

— Да, един мним вулкан, един импровизиран вулкан, чиято ярост ще ръководим ние! В земята има огромни количества подземни пари и огньове, които само чакат да излязат! Да предизвикаме едно изкуствено изригване в наша полза!

— Идеята е добра — каза майорът. — Добре сте го измислили, Паганел!

— Ще симулираме — продължи географът, — че ни разкъсват пламъците на новозеландския Плутон и че изчезваме в гроба на Кара Тете…

— Където ще останем три, четири, а ако трябва, и пет дни, докато диваците повярват в нашата смърт и изоставят преследването.

— Ами ако им хрумне да се убедят, че наистина сме наказани — каза мис Грант, — ако се изкачат на планината?

— Не, мила Мери — отговори Паганел, — това те няма да направят. Планината е провъзгласена за табу и ако тя сама накаже своите осквернители, това табу ще се спази още по-строго!

— Този план е наистина добре измислен — каза Гленарван. — Той може да не успее само ако диваците рекат да останат дълго в подножието на Маунганаму и ние да свършим храната. Но това е малко вероятно, особено ако изиграем добре играта си.

— А кога ще опитаме тази последна възможност? — попита леди Елена.

— Още тази вечер — отговори Паганел, — когато настъпи най-непрогледен мрак.

— Значи решено — каза Мак Набс. — Паганел, вие сте гениален човек и аз, който никога не се увличам, съм готов да се обзаложа, че ще успеем. Ах, тия мизерници! Ние ще им устроим едно такова чудо, което, нека мисионерите да ни простят, ще забави похристиянчването им с цял век.

Планът на Паганел бе приет и наистина със суеверието на ма-орите той можеше и трябваше да успее. Оставаше само да се изпълни. Идеята беше добра, но осъществяването й беше мъчно. Нямаше ли опасност вулканът да погуби смелчагите, които щяха да пробият неговия кратер? Щяха ли да съумеят да овладеят и насочат изригването, когато се отприщят неговите пари, пламъци и лава? Нямаше ли целият купен да пропадне в огнената бездна? Те трябваше да предизвикат едно от ония явления, за които природата си е запазила изключителния монопол.