Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Паганел бе предвидил тия мъчнотии, но смяташе да действува предпазливо, без да тласне нещата до крайност. За да се измамят маорите, достатъчно бе само едно привидно, а не истинско изригване.
Колко дълъг им се стори този ден! Всеки броеше безкрайните му часове. Всичко бе приготвено за бягството. Продуктите от Удупата бяха разпределени за по-лесно носене. Няколко завивки и огнестрелното оръжие от гробницата на вожда допълваха този лек багаж. Разбира се, всички приготовления бяха направени вътре в оградата, незабелязано от диваците.
В шест часа стюардът поднесе обилна вечеря. Никой не можеше да предвиди къде и кога щяха пак да ядат, след като навлезеха в долините, и затова всички се подкрепиха и за в бъдеще. Главното ядене се състоеше от шест големи плъха, хванати от Уйлсън и задушени. Леди Елена и Мери Грант отказаха упорито да вкусят от този дивеч, толкова ценен в Нова Зеландия, но мъжете се нагостиха като истински маори. Месото на плъховете беше наистина вкусно, дори прекрасно, и шестте гризача бяха изгризани до кости.
Настъпи вечерният здрач. Слънцето изчезна зад гъсти облаци, които предвещаваха буря. На хоризонта блеснаха няколко светкавици, а дълбоко в небето тътнеше далечна гръмотевица.
Паганел се зарадва на бурята, която улесняваше осъществяването на неговите замисли и допълваше тяхната картина. Диваците изпитваха суеверен страх пред големите природни явления. Новозеландците смятат, че гръмотевицата е сърдитият глас на техния Нуи Атуа, а светкавицата — гневният блясък на очите му. Следователно ще изглежда, че божеството лично наказва нарушителите на табуто.
В осем часа върхът на Маунганаму изчезна в зловещ мрак. Небето се превръщаше в тъмен фон, на който щяха да избухнат ярките пламъци, предизвикани от Паганел. Маорите не можеха да виждат вече пленниците си. Дошло беше време да се действува. И трябваше да действуват бързо. Гленарван, Паганел, Мак Набс, Робърт, стюардът и двамата моряци се заловиха едновременно за работа.
Мястото на кратера бе избрано на тридесет крачки от гроба на Кара Тете. Важно беше Удупата да бъде запазена от изригване, защото с нейното изчезване щеше да изчезне и табуто на планината. На това място Паганел бе забелязал един огромен каменен блок, около който бликаха силни пари. Този блок запушваше малък естествен кратер, издълбан на върха, и с тежината си пречеше на изригването на подземните пламъци. Ако успееха да го изместят от леговището му, парите и лавата веднага щяха да бликнат през освободения отвор.
Пленниците превърнаха в лостове коловете, изкъртени от оградата на Удупата, и заработиха смело около каменния блок. Със задружни усилия те скоро разклатиха скалата. Изкопаха върху склона улей, по който тя трябваше да се свлече. С постепенното повдигане на скалата се засилваше и трептенето на почвата.
Под тънката земна кора се долавяше глух шум и съскане на огън. Смелите работници, истински циклопи, които направляваха подземния огън, работеха мълчаливо. Земята скоро се пропука и струите кипяща пара им подсказаха, че мястото става опасно. С върховно усилие те откъртиха блока, който се търкулна по планинския склон и изчезна.
Тънката кора не издържа нито миг. Със силен трясък един огнен стълб изригна стремително към небето, а към лагера на туземците и към долината рукнаха потоци лава и вряла вода.
Целият купен затрепера, сякаш щеше да пропадне в бездънна пропаст. Гленарван и другарите му едва успяха да се отстранят и да се скрият в оградата на Удупата, поопарени от капки вода, чиято температура достигаше до деветдесет и четири градуса. Отначало водата замириса леко на бульон, но скоро се разнесе силна миризма на сяра.
Тинята, лавата и различните вулканични късове се сляха в един общ пламък. Склоновете на Маунганаму се набраздиха от потоци огън. Близките планини блеснаха от зарята на изригването, а дълбоките долини се озариха от силни отблясъци.
Диваците бяха наставали прави и виеха от болка, изгорени от кипящата лава, която течеше през лагера им. Незасегнатите от огнената река бягаха и се катереха по околните хълмове. Обръщаха глава ужасени и наблюдаваха това страшно явление, този вулкан, чрез който гневът на техния бог унищожаваше осквернителите на свещената планина. А понякога, когато намаляваше трясъкът на изригванията, до бегълците достигаше техният вик: