Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Всичко е наред, Кара — прошепна и тя успокоително.
— Все ще измислим нещо — добави с въздишка Господарят Рал. — Все още има време. — Изведнъж лицето му стана сериозно и смени темата със същата бързина, с която въртеше меча в ръката си. — Преследвачите на сърца са търсили ето това.
Фридрих го изгледа с учудване.
— Така ли?
— Да. Ти си щял да бъдеш наградата за добре свършена работа.
— Как разбра?
— Преследвачите на сърца никога не биха нападнали книга. Ако не бяха изпратени с друга цел, първо щяха да се борят за сърцето ти.
— Значи, затова им викат преследвачи на сърца — отрони Фридрих.
— Това е една от теориите. Другата е, че с огромните си уши усещат жертвата си по туптенето на сърцето и. Както и да е, досега не съм чувал преследвачи на сърца да нападат книга, при положение, че са надушили човешко сърце.
Фридрих посочи книгата.
— Натан ме изпрати с тази книга, Господарю исках да кажа Ричард. Според него била много важна. Май наистина е така.
Господарят Рал отново огледа купчината мъртви преследвачи на сърца. При повече светлина Фридрих беше сигурен, че би видял намръщеното изражение на Господаря Рал, но не му бе нужна светлина, за да долови сдържания гняв в гласа му.
— Според Натан много неща са важни. Обикновено пророчества.
— Но за книгата беше сигурен.
— Винаги е сигурен. Вярно, помагал ми е, не отричам. — Господарят Рал поклати категорично глава. — Но от самото начало пророчествата ни създават толкова неприятности, че чак не ми се мисли. Преследвачите на сърца вероятно означават, че много сме я загазили. Не ми трябват пророчествата на Натан, та да си усложнявам и без това достатъчно заплетените проблеми. Знам, че според някои хора пророчеството е дарба, но за мен то е проклятие, което е най-добре да се избягва.
— Разбирам — пророни тъжно Фридрих. — Жена ми беше чародейка. Имаше пророческа дарба. И нея съм чувал да нарича пророчеството проклятие. — Усмивката му трепна. — Колко пъти съм я държал в прегръдките си, докато е плакала над нещо, което вижда в бъдещето, но не може да промени.
Господарят Рал го изгледа в неловката тишина.
— Значи е починала, така ли?
Фридрих успя само да кимне, смазан под тежестта на болезнените спомени.
— Съжалявам, Фридрих — прошепна съчувствено Господарят Рал.
— Моите съболезнования — добави Майката Изповедник.
— Обърна се към съпруга си и го подхвана под мишницата. — Знам, че нямаме време за пророчествата на Натан, но не можем да отхвърляме с лека ръка факта, че се появиха преследвачи на сърца.
Господарят Рал въздъхна тежко.
— Знам.
— Какво ще правим?
Фридрих го видя да поклаща глава в тъмното.
— Засега не ни остава друго, освен да се надяваме, че ще се справят. Това е по-спешно. Трябва да открием Ничи, при това възможно най-бързо. Да се надяваме, че ще и хрумне нещо.
Думите му явно се видяха на Майката Изповедник разумни. Дори Кара кимна в знак на съгласие.
— Виж, Фридрих, тъкмо се канехме да изберем място за нощувка — каза Майката Изповедник. — Сега, когато преследвачите на сърца са пуснати, е по-добре да останеш с нас. След ден-два се надяваме да се срещнем с едни приятели, които ще могат да ти помогнат. А край огъня ще ни разкажеш какво става.
— Ще изслушам какво иска от мен Натан — прекъсна я Ричард, — но повече не мога да обещая. Той е магьосник. Нека сам си решава проблемите. Имаме си достатъчно свои. Да изберем място за лагер, трябва да е достатъчно добре защитено. Ще ми се да хвърля един поглед на книгата — дано да е останало нещо за четене. После ще ми кажеш какво и е толкова важното според Натан. Само ми спести пророчествата, ако обичаш.
— Няма пророчества, Господарю Рал, точно там е проблемът.
Господарят Рал махна с ръка към труповете.
— Непосредственият ни проблем е това. Ще е най-добре да си намерим подходящо местенце тук, сред блатата, заобиколено от вода. Поне ако искаме да доживеем до сутринта.
Щом тези са тук, със сигурност ще има още.
Фридрих се огледа нервно.
— Откъде идват?
— От отвъдния свят — рече Господарят Рал.
Фридрих зяпна.
— Отвъдния свят ли! Но как е възможно?
— Има само един начин — тихо отвърна Господарят Рал, съкрушен от онова, което знае. — Преследвачите на сърца са в известен смисъл пазачите на отвъдния свят, слуги на Пазителя. Възможно е да проникнат в света на живите само в един случай — ако воалът между света на живите и света на мъртвите е разкъсан.
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИМАТА ПОЕХА ПО ПЪТЕКАТА, към разлятата долу гора. Фридрих не можеше да престане да мисли за това, дето воалът между света на мъртвите и света на живите бил разкъсан. Голяма част от живота на Алтея бе преминал около Милостта, която използваше в пророчествата си, така че той определено знаеше за воала между световете. Алтея често му бе говорила за този воал. Малко преди смъртта си бе споделила с него някои от възгледите си за взаимодействието между двата свята.