Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Добре — намеси се Дърлинг. — Каза ни всичко, което знаеш, нали?
— Да, господин президент. Дума по дума, без никакъв анализ.
— Което значи, че всъщност нямаш такъв?
Въпросът го жегна, ала не бе време за разкрасяване на нещата. Райън кимна.
— Точно така, господин президент.
— Значи засега ще чакаме. Колко остава до „Андрюс“?
Фидлър погледна през прозореца.
— Това под нас е заливът Чесапийк. Не може да сме много далеч.
— Ще има ли журналисти на летището? — попита Арни ван Дам.
— Само тези, които са в задната част на самолета, сър.
— Райън?
— Ще подплатим информацията си възможно най-бързо. Всички комуникационни служби са на крак.
— Какво правят тези изтребители отвън? — поинтересува се Фидлър.
Сега те летяха отстрани и на около километър от самолет номер едно, в стегната формация по двама, а пилотите им се питаха за какво е всичко това. Райън се чудеше дали пресата ще ги забележи. Е, колко време тези събития можеха да останат в тайна?
— Идеята е моя, Бъз — каза той, което бе равносилно на поемането на отговорност за тях.
— Не ви ли се струва малко драматично? — запита държавният секретар.
— Не очаквахме да атакуват и флотата ни, сър.
— Дами и господа, говори полковник Ивънс. Вече наближаваме военновъздушната база „Андрюс“. Надяваме се, че полетът е бил приятен. Моля ви да изправите седалките си в изходно положение и… — Нисшестоящите съветници от Белия дом в задната част демонстративно отказаха да затегнат предпазните си колани. Разбира се, екипажът в кабината направи каквото трябваше.
Райън почувства как предното колело удря дясната писта нула-едно. За повечето хора на борда и най-вече за журналистите това беше краят. За него бе само началото. Първите признаци бяха по-големият от обикновено брой на агентите от Службата за сигурност, чакащи на терминала, и няколкото изключително нервни тайни агенти. В известен смисъл това донесе облекчение на съветника по националната сигурност. Не всички смятаха, че има някаква грешка, но Райън си помисли, че би било далеч по-добре, ако поне този път грешеше. Иначе щяха да се изправят пред най-сложната криза в историята на страната му.
24.
ДВИЖЕНИЕ НА МЯСТО
Ако имаше по-лошо усещане от това, Кларк не знаеше какво може да е то. Мисията им в Япония би трябвало да е лесна: да евакуират американска гражданка, изпаднала в затруднение, и да констатират възможността за повторно активизиране на стара и покрита с малко прах разузнавателна мрежа.
„Е, поне такава бе идеята“ — каза си агентът, докато отиваше към стаята си. Чавес паркираше колата. Решиха да наемат нов автомобил и чиновникът на гишето отново промени изражението си, когато видя, че кредитната им карта е написана както на латиница, така и на кирилица. Усещането беше съвсем безпрецедентно. Дори в апогея (или бездната) на студената война руснаците се отнасяха към американските граждани с по-голямо уважение, отколкото към своите сънародници и било от любопитство или не привилегията да си американец се беше превърнала във важен критерий за един самотен странник на чужда и враждебна територия. Кларк никога не се бе чувствал така уплашен и намираше малка утеха във факта, че Динг Чавес нямаше нужния опит, за да осъзнае в колко необичайно и опасно положение бяха.
Затова изпита известно облекчение, когато напипа парчето тиксо от вътрешната страна на топката на вратата. Може би Номури можеше да му даде полезна информация. Влезе в стаята само колкото да използва тоалетната, след което веднага се върна обратно. Видя Чавес във фоайето и му направи нужния знак: „Стой на място.“ Кларк забеляза с усмивка, че младшият му партньор се е спрял в някоя книжарница и е купил един руски вестник, който носеше демонстративно като един вид предпазна мярка. След две минути Кларк пак зяпаше витрината на магазина за камери. Нямаше много движение, ала стигаше това, че той не бе единственият на улицата. Докато стоеше, загледан в последното автоматизирано чудо на „Никон“, усети, че някой се блъсва в него.
— Гледай къде вървиш — каза някой рязко на английски и отмина.
Кларк изчака няколко секунди, преди да се отправи в обратната посока, сетне зави на ъгъла и тръгна надолу по уличката. Минута по-късно откри едно сенчесто място и зачака. Номури бързо се озова там.
— Това е опасно, момче.
— Защо според вас ви нося това съобщение? — Гласът на Номури беше тих и трепереше.