Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Бе удивен от непосредствеността й дотолкова, че не намери какво да й отговори. Провлачваше някои думи, но не за да бъде по-интересната неволно или по навик, така както понякога правят децата. Макар според него да бе прехвърлила двадесетте, приличаше повече на седемнадесет-осемнадесетгодишно момиче.
Тя взе чашата с кафето и я сложи на една от тъмносините покривчици върху сгъваемата маса.
— Ето ви пепелник — каза тя и го премести по-близо до него. — Защо не седнете?
— Благодаря ви. — Седна на стола срещу нея. Миг след това му се дощя да стане и да си тръгне. Срамуваше се и не искаше момичето да го забележи. Ще си изпуши цигарата и ще си върви. Погледна дългите й спокойни пръсти, които държаха лъжичката и разбъркваха бавно кафето.
— Вярвате ли в неочаквани срещи?
Той я погледна.
— Не ви разбирам.
— Ами… в случайността. Като нашето запознанство тази вечер. Тези неща ги пише във всички големи книги. Е, не чак във всички, но в много от тях. Хората, които се запознават случайно, просто е трябвало да се запознаят. Това е много по-интересно, отколкото да те запознаят с някой, защото тогава този някой просто се е познавал с друг, който ви е запознал. С Грег се запознах — Грег е годеникът ми — чрез Рита, моя колежка от банката, но запознанствата с някои от най-близките ми приятели бяха съвсем случайни. — Тя говореше бавно и равномерно.
— Значи според вас има съдба?
— Разбира се, че има. А хората са символи. — Погледът й беше далечен и тъжен.
— Да — съгласи се вяло той и си помисли, че самата тя определено символизираше нещо, преди да се запознаят. А сега? Сега си казваше, че тя не притежава мъдростта или може би здравия разум, които виждаше у нея, докато я наблюдаваше през прозореца. — А аз какво символизирам за вас?
— Още не знам. Във всеки случай символизирате нещо. Какво точно — ще разбера скоро, може би утре или вдругиден.
Най-сетне вдигна чашата си и отпи от кафето.
— Когато бях в депресия, у дома беше дошъл един непознат, по-точно приятел на баща ми. Беше ми много неприятен и имах чувството, че символизира смъртта. И наистина, една седмица след като си замина, малкият ми брат се разболя от менингит на гръбначния мозък и почина.
Думите й го шокираха и той я погледна, без да каже нищо. Смъртта беше последното нещо, за което очакваше тя да заговори. Освен това думите й му напомниха собствения му сън, проклетия му повтарящ се сън.
— А аз какво символизирам за вас? — попита тя.
Той се изкашля смутен.
— Момиче, което си има дом, работа и годеник. Момиче, което е щастливо и доволно.
Бавно и тихо тя се засмя.
— Никога не съм се смятала за доволна.
— Хората рядко смятат себе си за доволни. Но такова беше впечатлението, което ми направихте. Чувствувах се потиснат, а вие изглеждахте щастлива. Затова ми беше приятно да ви гледам.
Вече нямаше чувството, че трябва да й се извинява или да се срамува. Тя не беше момиче, което би си помислило, че е идвал да я гледа как се съблича. Струваше му се прекалено невинна, за да си помисли такова нещо.
— Защо бяхте потиснат? — попита тя.
— Трудно ми е да говоря за това. — Намръщи се: — За да ме разберете, ще ви кажа, че животът има смисъл само тогава, когато живееш заради друг човек. След като ви видях през септември, аз започнах да живея заради вас, въпреки че не ви познавах.
Погледна масата навъсено; май беше произнесъл доста прочувствено слово, също като речта на Линкълн при Гетисбърг28. Момичето сигурно ще се изсмее или няма да му обърне внимание, или ще каже просто „аха“.
Тя въздъхна.
— Разбирам ви. Много добре.
Той вдигна поглед от масата, лицето му беше сериозно.
— В Хъмбърт Корнърс ли работите?
— Да, касиерка съм в банката. Понеже в университета учих счетоводство, помагам и на счетоводителите. Първата ми специалност беше социология, но не успях да завърша. Вероятно ще стана като онези жени, които се омъжват, раждат деца и когато те пораснат, отново се връщат в университета.
Сигурно е малко мързелива, помисли си той, много добродушна и мързелива.
— Скоро ли ще се омъжите?
— Ъхъ, през пролетта. Грег иска по-рано, но в края на краищата ние се познаваме само от четири месеца. Името му е Грегори Уинкуп. Занимава се с търговия на лекарства.
Робърт изведнъж се почувствува неловко.
— Ще се видите ли тази вечер?
— Не, тази вечер той е на път. Ще се върне утре. — Прие разсеяно цигарата, която той й предложи, и я запали с непривикнал жест.
28
През ноември 1863 г. бойното поле при Гетисбърг, където северняците са извоювали победа над южняците в Гражданската война, е било обявено за национално гробище. В речта си по време на церемонията президентът Линкълн призовава Севера и Юга да се помирят. Тази реч все още се счита за образец на ораторско майсторство. — Б.пр.