Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Добре сте ми дошли! Елате ми на гости! Ще ви заколя една овца яловица, ще я изпека и ще ви нахраня богато! Вървете по тази пътека — ще видите пещера. Влезте в нея! Там имам много гости като вас! Седнете с тях, докато ви приготвя всичко, достойно за гости!
Мислехме, че говори искрено. Отидохме по пътеката, намерихме пещерата и видяхме, че всичките му гости до един са слепци.
— Вие кои сте? — запитаха те. — Какво ви хвърли при този проклетник? Този гул се храни с човешки същества! Той ни ослепи и иска да ни изяде! Ще ви донесе чаши с мляко и ще ви каже: „Изморени сте, пийнете си това мляко да се освежите!“ Ще го изпиете и ще станете като нас!
След малко при нас дойде гулът. Подаде ни по чаша мляко и рече:
— Дойдохте жадни от пустинята! Ето ви това млекце, пийнете си, докато ви изпека месце!
Взех аз чашата, приближих я към устата си, но я излях под мене, а после стиснах очи в ръце, заплаках и викнах:
— Ах, очите ми! Ослепях!…
— Нищо, нищо! Не бой се! — смееше се гулът.
А двамата ми спътници изпиха млякото и ослепяха. Проклетникът затвори вратата на пещерата, опипа мускулите ми и реши, че съм слаб. Опипа друг и реши, че е по-тлъст. Закла три овце, одра ги, донесе железни шишове, набоде на тях месото на овцете, изпече го и го раздаде на хората. Когато се нахраниха, той грабна избрания, счупи му врата и го забоде на друг шиш, изпече го и го изяде на една хапка. Донесе стомна с вино, изпи го, легна по гръб и захърка. „Как да го убия?“, помислих си аз. Спомних си за шишовете, избрах два, напъхах ги в огъня и изчаках, докато се зачервят. Изправих се, взех ги и ги забих в очите му, като натисках с все сила. Той скочи, разбуден от сладкия си сън — бе ослепял, и посегна да ме улови. Аз се затичах навътре в пещерата, той — след мене.
— Саид! — пошепна ми един от слепците. — Изкатери се до онази ниша! Там ще намериш меч!
Покатерих се до нишата, грабнах меча, промъкнах се зад гула — той се бе изморил да ме търси и бе скочил да избива слепците. Ударих го през кръста и го разполових.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Саид:
Нещастникът умря. Тогава слепецът ми каза:
— Отвори пещерата! Нека излезем, пък дано всемилостивият Аллах ни покаже как да се измъкнем!
— Злото вече не съществува! — рекох. — Нека си починем.
Останахме два месеца, като се хранехме с овце и плодове. Един ден видях в морската далечина голям кораб. Започнахме да махаме на екипажа му. Полека-лека той се приближи предпазливо към острова. Увериха се, че сме хора. Взехме много плодове, качихме се и корабът потегли с попътни ветрове. Така пътувахме три дни, но се вдигна буря, небето потъмня, вятърът повлече кораба към някаква планина, той се блъсна в нещо и се разтроши. Аллах ми разреши да се уловя за една дъска. Плувах два дни върху нея, гребях с нозе, докато Всевишният ме изведе на сушата.
Оказах се в този град. Бях чужденец, сам-самичък. Гладът ме гонеше. Дойдох до градското пазарище, спрях там, съблякох халата си и си рекох: „Ще го продам, ще се нахраня с онова, което взема от него, пък после Аллах да се разпорежда!“ Взех халата си в ръце, хората започнаха да наддават за него. После, братко, се появи ти! И хвала на Аллаха, който ни срещна!…
Сейф ал-Мулук и Тадж ал-Мулук изслушали разказа на Саид и много му се дивили. Тадж ал-Мулук отредил почетно място за Саид. Даулат Хатун ги навестявала всеки ден.
— Царкиньо! — казал й веднъж Саид. — Само твоята воля ще му помогне да постигне целта си!
— Така е! — отговорила тя. — И аз желая той да постигне каквото си е наумил, стига такава да е волята на всевишния Аллах!
А през това време до царкиня Бадиат ал-Джамал стигнала вестта, че посестримата й Даулат Хатун се е завърнала в бащиното си царство. Потеглила тя да я види. Даулат Хатун излязла да я посрещне. Двете седнали да си поприказват и Даулат Хатун разказала цялата си история, разказала й и за Сейф ал-Мулук и за всичко, което бил направил, за да я спаси. Учудила се Бадиат ал-Джамал от разказа й.
— Ще ми се да ти разкажа и неговата история, но се боя да не те притесня! — рекла Даулат Хатун.
— Защо се притесняваш? — възкликнала Бадиат ал-Джамал. — Ти си ми млечна сестра, моите тайни са и твои! Знам, че ми желаеш доброто! Разкажи ми всичко и не крий нищо от мене!