Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Госпожица Пул махна към новодошлите.
— Сега ви представям различен случай — може би емблематичен за опасностите, които застрашават великото ни начинание, и за корективната сила на това дело. Жената пред вас — виждате окаяния й вид и лошото й състояние — бе поканена да участва, но след това, в съюз с враговете ни, реши да отхвърли тази покана. Дори повече, отказът й прие формата… на убийство. Жената пред вас уби невинен човек, един от нашите!
Публиката замърмори. Свенсон преглътна. Това беше Елоиз Дужон. Сърцето му щеше да се пръсне. Всичките му съмнения за това на чия страна е тя, се разсеяха. Да я види с разпусната коса трябваше да е близост, която се надяваше тя да му подари… а сега тя беше в несвяст, уязвима. Той бързо пропълзя до първата лампа и извади револвера от джоба си.
— Въпреки това — продължаваше госпожица Пул — тя е тук пред вас, за да покаже огромната мъдрост — и огромната пестеливост — на нашата цел. Защото въпреки всичко действията на тази жена носят в себе си безспорна издръжливост и смелост. Трябва ли те да бъдат разрушени само защото на нея й липсва волята или прозорливостта да види най-изгодния за нея път? Ние казваме, че не трябва — и ще приветстваме тази жена в лоното си!
Махна на мъжа с престилката и той пак се надвеси над госпожица Темпъл, за да провери електрическите връзки, после коленичи до кутиите. Свенсон го гледаше отгоре като обезумял. След миг щеше да е твърде късно.
— Тези две жени — кълна се, най-закоравели престъпнички! — ще се присъединят към нас една след друга чрез пречистващия Процес. Видяхте въздействието му върху доброволна участница. Сега вижте как ще трансформира непокорния враг в най-пламенен последовател!
Първият изстрел отекна от мрака над сцената. Мъжът до госпожица Темпъл залитна и падна под черната дъска, кръвта му бликна по кожената престилка. Откъм публиката избухнаха викове. Хората на сцената погледнаха нагоре, но светлината на лампите ги заслепяваше. Вторият изстрел прониза рамото на другия мъж, запрати го встрани от Елоиз и той падна на колене.
— Той е там! — изпищя госпожица Пул. — Убийте го! Убийте го!
Сочеше Свенсон, лицето й беше олицетворение на гнева. Мекленбургският войник бе изгубил равновесие, когато другият падна и изведнъж трябваше да поеме цялото тегло на Елоиз. Пусна я — тя се строполи на четири крака — и извади сабята си. Свенсон не му обърна внимание — знаеше, че войниците на Рагнарок не носят огнестрелни оръжия. Прицели се в госпожица Пул, но мостчето зад него се люшна. Свенсон се обърна и видя две ръце, които се бяха хванали за ръба. Пропълзя към тях, прасна ги с дръжката на револвера и мъжът падна сред седалките. Мостчето отново се разлюля — вече три чифта ръце се бяха вкопчили в ръба — и доктор Свенсон се удари в дървения парапет. За миг погледна безпомощно надолу към възмутената тълпа — мъже се бяха качили на раменете на други, жените му крещяха, все едно беше някакъв злодей. Изрита най-близката ръка, но вече и от двете му страни имаше хора, прехвърляха се през ръба. Отляво се покатери атлетичен млад мъж във фрак, без съмнение амбициозният син на някой лорд, решил да отнеме наследството от по-големия си брат. Свенсон го простреля в бедрото и не изчака да види как ще падне, а се обърна към втория — жилав човек по ръкавели (достатъчно разсъдлив да си свали сакото, за да не му пречи, преди да се качи), — който прескочи парапета и приклекна като котка на по-малко от метър от него. Свенсон стреля, но още повече ръце разлюляха мостчето и куршумът прелетя встрани и пръсна една от парафиновите лампи. Дъжд от нагорещен метал, строшено стъкло и горящ парафин се изсипа върху сцената.
Мъжът с ръкавелите се хвърли към Свенсон и го повали по гръб. На сцената изпищя жена — вдигна се дим, парафинът… горяща коса ли надушваше? Мъжът — млад и силен — зашемети Свенсон с удар с лакът по челюстта. Мостчето се килна на една страна от тежестта на още хора, чу се скърцане, изпукване на дърво — нямаше да издържи. Жената продължаваше да пищи. Мъжът с ръкавелите сграбчи Свенсон за предницата на шинела и го дръпна към победоносно усмихнатото си лице, готов да размаже носа му с юмрук.
Мостчето се преобърна и двамата се блъснаха в парапета и редицата лампи, а после (в един страшен миг на безтегловен ужас, който стегна Свенсон от гръбнака до гениталиите) се сгромолясаха на пода на театъра.
Ударът разтърси доктора и за миг той просто остана да лежи неподвижно, смътно осъзнавайки суетнята наоколо. Примигна. Беше жив. Отвсякъде се чуваха писъци и викове. Имаше дим… много дим… и топлина — изглежда, театърът се бе подпалил. Опита се да помръдне. С изненада откри, че не е на пода, а върху нещо меко. Претърколи се и видя восъчнобледото лице на мъжа с ръкавелите — вратът му беше неестествено извит. Свенсон се надигна и когато револверът изтрака на пода, се сети, че все още разполага с него.