Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Мъжът приключи с кабелите и вдигна отвратителната маска към лицето на жената, като спря за миг, за да свали маската от белите пера. Тя въртеше глава, безсмислена борба да избяга от ръцете му — очите й бяха широко отворени, а устата й бе запушена. Очите й бяха пронизващо студено блестящо сиви… Свенсон ахна. Мъжът сложи устройството на лицето й и брутално го затегна, тялото му я скри от погледа на доктора. Свенсон не можеше да определи състоянието й — упоена ли беше? Бяха ли я били? Знаеше, че щом госпожица Пул свърши с русата жена — коя ли бе тя? — ужасните им намерения ще се стоварят необратимо върху госпожица Темпъл.
Госпожица Пул пристъпи към малка масичка на колелца и взе едно шишенце със стъклена тапа. С многозначителна усмивка извади тапата, пристъпи към първия ред на публиката и даде на зрителите да помиришат шишенцето. Един след друг — и винаги за радост на госпожица Пул — елегантните маскирани хора се свиваха от погнуса. След шестия човек госпожица Пул се върна под ярката светлина при русата си повереница.
— Предизвикателство за най-твърдите сетива, както вярвам, че ще потвърдят всички, които помирисаха тази смес. И все пак това е естеството на науката ни и нуждата ни този прекрасен субект, същинска стрела, устремена към съдбата си, да бъде накаран да го погълне, и то неведнъж, а ежедневно, двайсет и осем последователни дни, докато цикълът бъде подготвен напълно. До днес тази задача не можеше да бъде изпълнена, освен ако не я държахме насила или — както всъщност бе постигнато, — без да се скриват малки количества от тази субстанция в шоколад или аперитив. Но сега — вижте силата на нейната новоизкована воля.
Госпожица Пул се обърна към жената и й подаде шишенцето.
— Миличка — каза, — нали разбираш, че трябва да го изпиеш, както си го пила през последните седмици?
Русата жена кимна и протегна ръка да вземе шишенцето.
— Помириши го — каза госпожица Пул.
Жената го помириса. Сбърчи нос, но не показа друга реакция.
— Изпий го.
Жената вдигна шишенцето към устните си и го гаврътна като моряк ром. Превзето избърса устни и върна шишенцето.
— Благодаря ти, миличка — каза госпожица Пул. — Справи се отлично.
Залата избухна в пламенни аплодисменти. Младата руса жена се усмихна свенливо.
Докторът погледна напред по мостчето. На една желязна рама, окачена на тавана, която можеше да достигне — защото, изглежда, единствената цел на мостчето бе да се обслужва тя, — висяха парафинови лампи в метални кутии, като в театър. Предните страни на всички кутии бяха отворени, за да насочват светлината в една посока, и покрити с грундирано стъкло, та светлината да се фокусира. Замисли се дали ако успее да се качи незабелязано, ще успее да гръмне всички лампи и да потопи залата в мрак. Но не можеше да стигне до всички лампи, без преди това да го видят и вероятно да го застрелят. Какво друго можеше да направи? Като се движеше най-внимателно и бързо, доктор Свенсон пропълзя през завесата и излезе пред очите на всеки, който вдигнеше поглед.
Госпожица Пул прошепна нещо в ухото на русата си повереница и я заведе по-близо до зрителите. Младата жена направи реверанс и публиката учтиво изръкопляска. Свенсон можеше да се закълне, че жената се е изчервила от удоволствие. Госпожица Пул я предаде на един от мекленбургските войници и той я изведе по една от рампите.
По същата рампа се появиха още двама мекленбургски войници — почти влачеха друга жена в бяло. Главата й бе клюмнала — беше или упоена, или ранена. Кестенявата й коса беше пусната свободно и скриваше лицето й. Отново, въпреки желанието си, доктор Свенсон усети, че погледът му се плъзга по тялото на жената — бялата коприна прилепваше по извивката на ханша й, белите й ръце се подаваха под вдигнатите ръкави.
Госпожица Пул се обърна раздразнено. Свенсон не чу какво изсъска на войниците, нито какво те й отвърнаха почтително, защото гледаше госпожица Темпъл. Отвратителната маска беше на лицето й и тя се извиваше безсилно в оковите си.