Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Домакинът призна на monsieur, че било малко еднообразно. Че през един период от време мъчно се дишало. Студът бил много остър. Трябвало младост и сили, за да се понася. Тъй като притежавал обаче и това, пък и божата благословия…
— Да, това добре. Но затворническият живот? — каза беловласият джентълмен.
Имало много дни, дори в лошо време, когато било възможно да се разхождаш навън. Обикновено пробивали пъртина и там се разхождали.
— Но пространството — настоя беловласият джентълмен. — Така малко. Така… хм… ограничено…
Monsieur сигурно си спомня, че ние посещаваме и заслоните и че и до тях трябва да се пробиват пъртини.
Monsieur продължи да настоява, че пространството било… хм… така тясно. А при това и все едно и също, все едно и също.
Домакинът се усмихна неодобрително и леко повдигна рамене. Това било вярно, каза той, но нека му бъде позволено да каже, че почти всички неща могат да се гледат от различни гледни точки. Monsieur и той не виждат неговия беден живот от едно и също гледище. Monsieur не е привикнал на затворнически живот.
— Аз… хм… много право — каза беловласият господин. Той, изглежда, бе потресен от силата на този аргумент.
Monsieur като англичанин пътешественик, обграден с всички условия за приятно пътуване, безсъмнено притежавал богатство, карети и прислужници…
— Съвършено вярно, съвършено вярно. Безсъмнено — каза господинът.
Monsieur не би могъл да се постави на мястото на човек, който няма власт да избира, днес съм тук — утре ще отида там, ще прехвърля тези прегради, ще разширя онези граници. Може би monsieur не би могъл да разбере как умът се приспособява към такива неща по силата на необходимостта.
— Това е вярно — каза monsieur. — Да не говорим повече… хм… по този въпрос. Вие сте съвсем… хм… прав, не се съмнявам. Да не говорим повече за това.
Вечерята бе вече приключена, та при тези думи той отдръпна стола си и се върна на предишното си място до огъня. Тъй като край по-голямата част от масата беше много студено и другите гости заеха предишните си места край огъня с намерение да се понагреят добре, преди да си легнат. Когато те станаха от масата, домакинът се поклони на всички присъствуващи, пожела им лека нощ и се оттегли. Преди това обаче натрапчивият пътник го попита дали биха могли да им стоплят малко червено вино; и тъй като той бе отговорил утвърдително и веднага след това им го изпрати, този пътник, седнал в средата на групата, целият огрян от огъня, скоро започна да го налива на останалите.
В това време по-младата от двете девойки, която от тъмния си ъгъл (светлината на огъня беше единственото осветление на стаята, тъй като лампата беше опушена и замъглена) мълчаливо слушаше какво казаха за отсъствуващата дама, се измъкна навън, като затвори тихо вратата. Тя не знаеше накъде да се обърне: полута се малко из кънтящите коридори с многото разклонения и стигна до една стая в ъгъла на главната галерия, където прислугата вечеряше. Там й дадоха една лампа и я насочиха към стаята на дамата.
Трябваше да се качи през голямото стълбище за горния етаж. Голите бели стени, пресечени тук-там от железни решетки, й напомняха затвор. Сводестата врата на стаята или килията на дамата не беше съвсем затворена. Като почука няколко пъти и не получи отговор, тя я бутна леко и надникна вътре.
Дамата лежеше със затворени очи на външната страна на леглото, защитена от студа с одеялата и наметалата, с които я бяха покрили, като се свести от припадъка. Бледата светлина на свещта, поставена в дълбоката ниша на прозореца, оказваше малко влияние на сводестата стая. Посетителката пристъпи плахо до леглото и прошепна тихо:
— По-добре ли сте?
Дамата беше задрямала и шепотът се оказа твърде тих, за да я събуди. Посетителката, застанала съвсем неподвижно, я загледа внимателно.
— Много е хубава — си каза тя. — Никога не съм виждала такова красиво лице. О, колко е различна от мене.
Странни думи, в които се криеше някакъв друг смисъл, защото насълзиха очите й.
— Зная, че трябва да съм права. Зная, че той говореше за нея онази вечер. Лесно мога да се заблудя във всичко друго, но не и в това, не и в това.
Тя приглади нежно няколко разбъркани косъма от косата на заспалата и после докосна ръката й, която лежеше върху завивката.
— Приятно ми е да я гледам — прошепна си тя. — Приятно ми е да гледам тази, която го е поразила така дълбоко.