Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Възможно било. Това куче било доста добре познато. Може да го е видял из долината или някъде по езерото, когато кучето е слизало с някого от ордена да проси помощ за манастира.
— Което, мисля, става редовно в едно и също годишно време?
Monsieur беше прав.
— И никога без кучето. Кучето е много важно.
Monsieur отново бил прав. Кучето играело много важна роля. Хората справедливо се интересували от кучето. Едно от кучетата се славело навсякъде, както може би ще отбележи и Ma’amselle. Ma’amselle малко се забави да го отбележи, сякаш още не беше много свикнала с французкия език. Мисис Дженеръл обаче го стори вместо нея.
— Попитайте го дали е спасявало живота на много хора — каза на родния си английски език младежът, когото бяха разсърдили.
Домакинът не се нуждаеше от превод на въпроса. Той отговори веднага на английски:
— Не, това куче не е.
— А защо не е? — запита същият господин.
— Извинете — отвърна стопанинът спокойно, — но дайте му случай и то сигурно ще го стори. Напълно съм уверен, Monsieur, че ако вие например му дадете такава възможност, то би побързало с голяма готовност да изпълни дълга си — усмихнат сдържано, каза той на младежа, като режеше месо, за да подаде наоколо блюдото.
Художникът се изсмя. Натрапчивият пътник (който беше предвидливо загрижен да получи пълния си дял от вечерята) избърса с парче хляб няколко капки вино от мустаците си и се намеси в разговора.
— Вече става късно за пътници туристи, нали, отче? — каза той.
— Да, късно е. Още една-две седмици и ще останем сами със зимните снегове.
— И тогава ще дойде ред на ровещите кучета и затрупаните деца от картинките — продължи натрапчивият пътник.
— Извинете — каза домакинът, който не беше достатъчно добре разбрал намека. — Какво искате да кажете с ровещите кучета и затрупаните деца от картинките?
Художникът се обади пак, преди спътникът му да успее да отговори.
— Та не знаеш ли, че през зимата само контрабандисти минават оттук? — хладно запита той другаря си от другия край на масата.
— Хайде де! Никога не съм чувал такова нещо!
— Така мисля. И тъй като те добре разбират изгледите за времето, но отварят много работа на кучетата, които следователно поизмряха, макар че тази странноприемница е добре разположена за тях самите. Чувал съм, че контрабандистите обикновено оставяли децата си в къщи. Каква чудесна идея! — неочаквано извика той с патос. — Божествена идея! Най-чудесната идея на света, ей богу! Чак извиква сълзи от очите!
И той продължи да яде телешкото си с най-голямо спокойствие. В основата си речта му съдържаше твърде много насмешлива непоследователност, което произведе неприятно впечатление, макар че подигравателната част беше умело подметната, тонът беше изискан, и човекът хубав, та беше мъчно за някой, който не познава английски перфектно, да разбере, па дори и ако разбере, да се обиди, така просто и равнодушно беше произнесена. Като изяде месото си всред настъпилото мълчание, той отново се обърна към приятеля си.
— Ето — рече той със същия тон, — погледни този господин, нашия домакин, който още не е достигнал своя разцвет, а вече е така изискан и с каква дворцова учтивост и скромност изпълнява ролята на домакин. Вечеряй у кмета на Лондон (ако можеш да получиш покана) и виж разликата. И този мил човек с най-красивите черти на лицето, които съм виждал, лице от безукорна картина, напуска своя деен живот и идва тук горе, не зная колко метра над морското равнище, с никаква друга цел (като изключим, надявам се, удоволствието от превъзходната кухня), освен да държи хотел за бедни безделни дяволи като тебе и мене и да предоставя уреждането на сметката на нашата съвест! Не е ли това красива жертва? Какво повече е нужно, за да се трогнем? Та нима трябва да омаловажим това място само защото най-умните кучета на света с дървените бутилки на шията през осем или десет месеца в годината не пренасят интересни пътници, спасени от гибел? Не! Да бъде благословено това място! То е велико място! Славно място!
Беловласият предводител на важната група изду гърди, като че ли в знак на протест, загдето бе причислен към бедните дяволи. Щом художникът спря да говори, той самият заговори с голяма тежест, като че ли му се вменяваше в дълг да поема ръководната роля, кажи-речи, навсякъде и за късо време бе занемарил този дълг.
Той каза тежкото си мнение на домакина, че животът му трябва да е много нерадостен тук през зимата.