Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Бека потегна ръка и я постави върху скръстените му ръце на масата. Прозрачна, набръчкана ръка, с изпъкнали сини вени.
— Прав сте. Много се разприказвахме. Но да се говори, е хубаво. На мен ми подейства добре… Може би това бе причината той да дойде тази нощ. За да си поговорим двамата с вас. Посещенията му винаги са премислени.
Тиквата започна да прави мехурчета, които бълбукаха и понякога изскачаха от тенджерата, оцветявайки в оранжево белия емайл на печката. Бека се извърна да намали огъня и обърса ръце.
Той продължаваше да седи на масата, сключил пръсти.
— Тиквата не мирише особено приятно, Бека.
— Става много вкусно, ще се убедите. Ще добавя лъжица прясна сметана и ще видите колко добре ще хапнем… Едно време често готвех такава супа.
Заля я вълна на ужас. Бе изцяло в неговата власт. Той държеше всичко в ръцете си: бъдещето й, живота й. Внезапно страхът й отстъпи, пометен от неистово, огромно, разрушително желание. Искаше само едно: да го почувства в себе си. Искаше да я обладае, да я притежава, да я изпълни с мъжествеността си, преодолявайки последните й защитни прегради.
Разтвори се и той я повали, грабвайки устните й в разтапяща, влажна и лакома целувка. Тя уви крака около кръста му, принуждавайки го да проникне колкото може по-дълбоко в нея, за да предизвика невъздържаното удоволствие, към което се бе устремило цялото й същество.
Но той отказа да я задоволи толкова бързо и продължи да я мъчи, движейки се бавно напред-назад, налагайки собствения си ритъм. Всеки тласък извикваше в нея ново, още по-замайващо усещане от предишното и я изстрелваше все по-нависоко. Той я принуди да го моли, да стене, да остави сълзите да потекат по страните й и едва след като се остави напълно на неговата милост, той я ощастливи, прониквайки в нея с дълбоки тласъци, които я доведоха до неописуем екстаз, докато самият той потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко, заслушан в дивия и ликуващ вик, който бе извикал на бял свят.
Дьониз Тромпет, другояче казано Тромпетистката, отпусна ръце и книгата падна в скута й. „Интимни договорки“ от Шери Томас. Люлеенето на метрото бе в съзвучие с движещите се тела на двамата герои — Филипа Роулънд и лорд Тримейн бяха осъзнали любовта си и разбрали, че са родени един за друг, се бяха любили без задръжки. Доста време им бе нужно, докато стигнат до това прозрение! Но вече нямаше капка съмнение. Щяха да заживеят заедно и да им се народят прекрасни деца. Гордата Филипа нямаше повече да се бунтува, а лорд Тримейн, сразен от любовта, щеше да се откаже от отмъщението.
Прочете отново сцената, наслаждавайки се на всяка дума, и когато стигна до … прониквайки в нея с дълбоки тласъци, които я доведоха до неописуем екстаз, неволно се сети за Брюно Шавал.
Той пристигаше, настаняваше се в стола насреща, слагаше пред нея цвете, луксозен шоколад, вейка, откъсната от някой храст в парка Монсо, и се вторачваше в нея с внимателен и властен поглед. Интересуваше се как е, добре ли е спала, какво е гледала по телевизията снощи, не е ли имало навалица в метрото сутринта? Сигурно трудно понасяте хората, които се блъскат и ви притискат отвред, вие сте толкова крехка…
Изразяваше се като в книгата, която четеше в момента.
Тя попиваше всяка негова дума, за да ги запомни и да си ги повтаря, след като той си тръгне.
Шавал не се застояваше, заявяваше, че г-н Гробз го чака в кабинета си, и се надигаше от стола, хвърляйки й последен изгарящ поглед. Сърцето й започваше да блъска в гърдите. Едва успяваше да прикрие треперещите си ръце. Грабваше химикалка или кламер, навела глава, за да скрие пламналите си страни, и промърморваше някоя глупост. Също като в книгите, които четеше: Цялата гореше, след миг я обливаше студена пот от глава до пети. Едва дишаше. Той стоеше, изправил рамене, кръстосал небрежно дългите си крака. Напомняше на Микеланджеловия Адам в целия си блясък, слязъл от тавана на Сикстинската капела, облечен в съвършено скроено сако, дело на някой шивач от Савил Роу. Усмивка на хищник. Тъмнозелени очи, сякаш от уралски малахит. Погледът й трудно се откъсваше от загорялата от слънцето кожа, която се виждаше през отворената яка на бялата риза. Широкоплещест, дълги и мускулести ръце. А когато се наведеше да я заговори, долавяше горещия му дъх в косата си…
Завиваше й се свят всеки път когато влезеше при нея. Тръпнеше в очакване на нежния полъх, който стопляше цялото й тяло.