Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Ранс беше там, а Валтеро до рамото й, както обикновено. Дясната страна на челюстта й беше в няколко преливащи се нюанса на черното и зеленото, които те караха да потръпнеш, но стоеше на краката си и поне бе така любезна да не гледа Замира на кръв, когато си мислеше, че я наблюдава.
Последна поред, но не и по значение бе Жаклин Колвард, така наречената „Баба на Островите на призрачните ветрове“, още елегантна, макар и преполовила шейсетте, макар и побеляла и изгоряла на слънцето като стара кожа. Сегашното й протеже, по съвместителство и любовница, бе Мареса Висенте, чиито бойни и мореплавателски качества още не бяха всеизвестни. Младата жена несъмнено изглеждаше достатъчно способна.
Докато някой от тях не си тръгнеше, те бяха реално отрязани от останалия свят. Групи техни моряци, по около половин дузина от всеки кораб, разговаряха напрегнато в края на насипа. На никой друг не беше позволено да стъпва на него, докато те не свършат.
„Е — помисли си Замира. — Как да го направим?“
— Замира — заговори Роданов, — ти свика съвета. Да чуем какво си наумила.
„Значи направо по същество.“
— Не толкова съм си го наумила, Джафрим, колкото ни се стовари на главите. Имам доказателства, че Архонтът на Тал Верар може би отново крои неудобни планове.
— Отново? — Роданов сви в юмруци огромните си длани. — Бонер беше тази с неудобните планове, Замира — би трябвало да очакваме Страгос да постъпи така, както всеки от нас би постъпил на негово място…
— Не съм забравила и ден от онази война, Джафрим. — Замира усети как се наежва въпреки решителността й да прояви търпение. — Много добре знаеш, че накрая я нарекох грешка.
— Загубената кауза — изсумтя Роданов. — По-скоро Тъпата Шибана идея. Да беше разбрала, че това е тъпотия, още едно време!
— Да беше направила нещо едно време, освен да приказваш — додаде меко Пиеро. — Приказваше и накрая отплава, когато Архонтовата флота почерни хоризонта.
— Аз така и не влязох в тъпата ви Армада, Пиеро. Предложих да се опитам да отклоня някои от корабите му, и поне това успях. Без помощта ми по-скоро щяхте да загубите благоприятния вятър и да ви заградят откъм север. Двете с Чавон щяхме да сме единствените капитани тук… Стига! — кресна тя. — Аз свиках съвета и имам да ви казвам нещо. Не сме се събрали тук да подлютяваме стари рани.
— Говори — подкани я Строци.
— Преди месец един бриг напусна Тал Верар. Капитанът му го откраднал от Марината на мечовете.
При тези думи изригна мърморене и всички заклатиха глави. Замира се усмихна и продължи:
— За екипаж той се промъкнал в Обветрената скала и изпразнил едно мазе със затворници. Намерението му, както и тяхното било да отплават на юг и да се присъединят към нас в Порт Продигал. Да развеят червения флаг.
— Кой би могъл да открадне кораб на Архонта от охранявано пристанище? — По тона на Роданов се разбираше, че не хваща съвсем вяра, че това е възможно. — Бих искал да се запозная с него.
— Вече се запозна — отвърна Замира. — Името му е Орин Равел.
Валтеро, който досега стоеше мълчаливо зад капитан Ранс, изфуча:
— Тоя шибан дребосък!
— Тихо! — скастри го Замира. — Снощи си загуби кесията, нали? Равел пипа бързо. Бързи ръце, бърз ум, талант да командва, а и сабята го слуша. Спечели си мястото в моя екипаж, като сам-самичък уби четирима джеремитски Избавители. — На Замира й беше малко смешно, че хвали Коста със същите полуистини, които той така се бе постарал да й разкрие.
— Но ти каза, че той си имал собствен кораб — рече Роданов.
— Да. „Червеният вестоносец“, продаден на Корабокрушителя този следобед. Пиетро, ти си го видял край Горящите земи преди няколко дни, нали?
— Действително.
— Е, гледах си аз работата, невинно отмъквах плячка ту тук, ту там из Пиринчено море и не щеш ли, засякох „Вестоносецът“ на Равел — продължи Замира. — Осуетих плановете му, меко казано. Пробих дупки в историята му и накрая я изцедих от него цялата, повече или по-малко.
— И каква е тази история? — Устата на Ранс сякаш бе пълна с дребни камъчета, но й се разбираше.
— Замисли се, Ранс. Кой е Равел? Един мъж — явно крадец. Обучен да върши многобройни необичайни неща. Но може ли един човек да изкара бриг през портата на Марината на мечовете? Може ли един човек да проникне в Обветрената скала, да победи всички стражи там, да освободи цяло мазе, пълно със затворници, и да ги качи на брига си, удобно откраднат същата тази нощ?