Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Това е капан! Собственикът, който ще ни посочат тия двамата, явно е техен съучастник. Просто искат да си присвоят цигулката, не разбираш ли?
– Не.
– Как може да си толкова сляпа?
Струва ми се, че тези думи те засегнаха, но аз бях убеден, че зад действията на господин Беренгер не може да има нищо невинно.
Подаде му сгънато листче. Адриа го взе, но не го разгъна. Подържа го в ръка доста време и накрая го сложи на бюрото.
– Матиас Алпартс – каза тя.
– А?
– Името, което ти не искаш да прочетеш.
– Не е вярно. Собственицата се казва Нече де Бук – казах ядосан.
Така ме сгащи, сякаш бях петгодишно момченце. Погледнах листчето, където пишеше Матиас Алпартс, и отново го сложих на бюрото.
– Всичко това е абсурдно – каза Адриа след дълга пауза.
– Сега можеш да поправиш стореното зло, но ти не искаш.
Сара излезе от кабинета и никога повече не те чух да се смееш.
432 Дами и господа (нидерл.). – Б. пр.
433 Околници или царги – страничните ленти от дърво, съединяващи горната и долната дъска на цигулката. – Б. р.
434 Хиляда седемстотин шейсет и четвърта година (ит.). – Б. пр.
435 Значи... Сто деветдесет и три години (ит.). – Б. пр.
436 Тук и по-нататък – числата от едно до осем на италиански. – Б. пр.
46
От три-четири дни вкъщи цареше тишина. Ужасно е, когато двама души, които живеят заедно, мълчат, защото не искат или не смеят да си кажат нещо, което може да ги засегне. Сара мислеше само за изложбата, а аз не бях способен да върша нищо. Убеден съм, че погледът на автопортрета ти е малко тъжен, защото, докато го рисуваше, вкъщи цареше онази тишина. Но аз не можех да отстъпя. Затова Адриа Ардевол реши да отиде в юридическия факултет и да се консултира с доктор Грау-и-Бордас относно проблема, който има един мой приятел с ценен предмет, придобит от семейството му преди много години, за който се предполага, че е бил плячкосан по време на войната, и доктор Грау-и-Бордас погали брадичката си, докато слушаше какво му се е случило на моя приятел, а после се впусна в общи приказки върху международното право и нацисткия грабеж и след пет минути Адриа Ардевол разбра, че този човек бъкел не разбира от всичко това.
В департамента по музикознание на университета доктор Казалс го засипа с информация за различни фамилии лютиери от Кремона и му препоръча един достъпен лютиер, истински авторитет по старинни цигулки. Можеш да му се довериш, Ардевол. – А въпросът, който искаше да му зададе още щом отвориха калъфа: – Ще ми позволиш ли да я пробвам?
– И на цигулка ли свириш?
В коридора на департамента по музикознание четирима студенти се спряха да слушат загадъчната нежна музика, която се носеше от един от кабинетите. Накрая доктор Казалс сложи цигулката в калъфа и каза изключителна е, като Джезу437, наистина.
Сложи цигулката в един ъгъл на кабинета в своя департамент. И прие две студентки, които искаха да си повишат оценката. И още една студентка, която искаше да знае защо сте ми писали „минава“, след като съм ходила на всички лекции. Вие? Е, на много лекции. А, така ли? На някои, да. Когато момичето си тръгна, влезе Лаура и седна на бюрото срещу него. Беше хубава, просто хубава, и той каза здравей, без да я гледа в очите. Тя отговори разсеяно на поздрава и отвори папка, пълна със записки или с изпитни работи за преглеждане, с каквото и да е, което можеше да я накара да пухти от досада. Останаха дълго време сами, всеки зает с работата си. Два, не, три пъти вдигнаха глава едновременно и очите им се заиграха свенливо няколко секунди. На четвъртия тя каза как си. За първи път ли поемаше инициативата? Не си спомням. Но помня, че попита с лека усмивка. Това беше съвсем явно обявяване на примирие.
– Ами горе-долу.
– Нищо повече?
– Нищо повече.
– Ама ти си знаменитост.
– Подиграваш се, а?
– Не, завиждам ти. Както и половината катедра.
– Сега вече наистина се подиграваш. А ти как си?
– Ами горе-долу.
Млъкнаха и се усмихнаха, всеки с мислите си.
– Пишеш ли?
– Да.
– Може ли да знам какво?
– Преработвам три студии.
Тя ме подкани да продължа с усмивка и аз послушно казах Люл, Вико и Бърлин.
– Охоо!
– Да. Но знаеш ли? Пренаписвам всичко, за да се получи нова книга, разбираш ли? Не три студии, а...
Адриа направи неопределен жест, сякаш беше зает с проблема:
– Трябва да има някакво основание, за да бъдат обединени тримата.
– Намерил ли си го?
– Може би. Историческото развитие. Но не съм сигурен.
Лаура подреждаше книжата, както правеше винаги, когато мислеше.
– Това прословутата цигулка ли е? – посочи към ъгъла с молив.