Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Прословута?
– Прословута.
– Ами да.
– Господи, не я оставяй тук.
– Не се притеснявай, ще я взема със себе си на лекцията.
– Да не искаш да кажеш, че смяташ да свириш пред... – каза усмихната.
– Не, не, какво говориш.
Или да. Защо не? Реши го изведнъж. Както когато помоли Лаура да отиде с него в Рим и да му бъде адвокатка. Лаура го подтикваше към спонтанни постъпки.
И в часа по история на естетическите идеи в Барселонския университет Адриа Ардевол имà нахалството да започне лекцията от втория семестър с Партита номер едно438, изпълнена на неговата сториони. Сигурно никой от трийсет и петимата студенти не забеляза петте непростими грешки, нито момента, когато се обърка и даже трябваше да импровизира в Tempo di Borea439. А когато свърши, прибра внимателно цигулката в калъфа, постави го на бюрото и попита според вас каква връзка има между художествената изява и мисълта. И никой не посмя да каже нищо, защото хайде сега, откъде да знам.
– А сега представете си, че живеем в хиляда седемстотин и двайсета година.
– Защо? – попита едно момче с брада, което седеше в дъното, далече от останалите, може би за да не се зарази.
– Това е годината, в която Бах композира произведението, което изсвирих толкова зле.
– Това означава ли, че щяхме да мислим другояче?
– Най-малкото ние с теб щяхме да носим перуки.
– Но това не променя мисленето.
– Не го ли променя? Мъже и жени ходим с перуки, чорапи с жартиери и токове.
– Ама представата за красота през осемнайсети век не е като днешната.
– Само представата за красота ли? През осемнайсети век, ако не си с перука, гримиран, на токове и с чорапи с жартиери, не можеш да влезеш в нито един салон. Днес един мъж гримиран, с перука, дамски чорапи и токове го вкарват в затвора, без да му задават въпроси.
– Тук не става ли дума за морал?
Това беше плахият глас на едно слабичко момиче на първия ред. Адриа, който стоеше между масите, се върна назад.
Браво, добър въпрос – каза. И момичето се изчерви, нещо, което не беше целта ми. – Естетиката, колкото и упорито да се стреми към това, никога не съществува самостойно.
– Никога ли?
– Никога. Тя има невероятната способност да активизира и други форми на мисленето.
– Не разбирам.
Така че тази лекция много ми помогна да положа основите на това, което трябваше да преподавам през следващите няколко седмици. Даже за няколко минути забравих, че вкъщи със Сара живеем в мълчание. Адриа съжали, че не завари Лаура в кабинета, когато отиде да прибере нещата си, за да й разкаже какъв успех беше имало неговото хрумване.
437 Цигулка, изработена от Бартоломео Джузепе Гуарнери дел Джезу (1698–1744), най-известния представител на фамилията лютиери Гуарнери; инструментите му се отличават с изумителна сила и богат тембър. – Б. р.
438 Става дума за Партита за цигулка № 1 от Бах. – Б. пр.
439 Темпо ди буре – последната част от Партита № 1. – Б. р.
* * *
Щом отвори калъфа в работилницата на Пау Улястрес, лютиерът му каза това е истинска цигулка от Кремона. Достатъчно е да я помиришеш и да видиш как изглежда. Пау Улястрес не знаеше обаче каква е точно историята на Виал; беше чувал нещо да се говори, но смяташе, че една сториони може да струва внушителна сума и е било неразумно от ваша страна, че не сте й направили оценка по-рано. Заради застраховката, разбирате ли? Не го разбрах веднага, защото бях запленен от спокойствието, което цареше в работилницата. Топла светлина, червеникава като дървото на цигулката, правеше по плътна неочакваната тишина насред Грасиа440. Прозорецът гледаше към вътрешен двор, в дъното на който се виждаше склад за сушене на дървото с отворена врата. Там дървото старееше, без да бърза, докато светът, сега вече кръгъл, се въртеше неудържимо като пумпал.
Погледнах лютиера уплашено – не знаех какво ми беше казал. Той се усмихна и повтори думите си.
– Никога не ми е хрумвало да направя оценка – отговорих. – Беше просто една от вещите вкъщи, винаги е била у нас. И никога не сме искали да я продаваме.
– Вашето семейство има късмет.
Не му казах, че се съмнявам в това, защото Пау Улястрес не можеше нищо да направи, а и не можеше да прочете тези редове, защото още не бяха написани. Лютиерът поиска позволение и опита как звучи. Свиреше по-добре от доктор Казалс. Звучеше почти както когато свиреше Бернат.
– Това е цигулка-чудо – каза. – От класата на Джезу е.
– Всички сториони ли са толкова добри?
– За всички не знам, но тази – да. – Помириса я със затворени очи. – Държали сте я затворена, нали?
– Вече отдавна не. По едно време наистина...