Кралство на пепелта

- Не ти го казвам, за да предизвикам състраданието ти. - Пумата го погледна и Каол почувства тежестта на дълговековния му живот върху себе си. - Казвам ти го, за да се замислиш за нещо, което навярно вече знаеш: че трябва да се радваш на всеки момент.

- Да.

Ако оцелееха във войната, щеше да се радва на всяка една секунда със семейството си.

Гавриел вдигна поводите на коня, за да го насочи обратно към приятелите си, но Каол каза:

- Предполагам, че Едион не е приветствал появата ти в живота му.

Мрачното лице на Гавриел се напрегна.

- В пълното си право е.

Въпреки че Едион беше син на воина до него, Каол отбеляза:

- Сигурен съм, че вече го знаеш, но Едион е упорито, вироглаво същество. - Той посочи с брадичка към Елин, която яздеше пред тях и тъкмо казваше нещо на Фенрис. Роуан се подсмихна, а Фенрис направо се разсмя. - Елин и Едион са като близнаци. - Фактът, че Гавриел не го спря, подсказваше на Каол, че правилно бе прочел тревогата в очите му. - И двамата често казват едно, а си мислят съвършено друго. После отричат до последно. - Каол поклати глава. - Дай му време. Нещо ми подсказва, че като стигнем Оринт, Едион ще ти се зарадва повече, отколкото ще покаже.

- Водя му кралицата заедно с цяла армия. Струва ми се, че би се зарадвал дори на най-заклетия си враг, ако се появи в подобна компания.

Бронзовото лице на Пумата пребледня от угриженост. Не заради предстоящата среща, а заради трудностите, с които може би се бореше синът му на север.

Каол се замисли.

- Баща ми е гадняр - изрече тихо. - С мен е от самото ми зачатие. Но нито веднъж не ми зададе въпросите, които ти поставяш. - Призна му Каол. - Никога не го е било достатъчно грижа. Никога не се е притеснявал за мен. Заради тази разлика си струва Едион да те приеме.

- Ако склони да ми прости.

- Ще ти прости - увери го Каол.

Лично щеше да се заеме, ако опреше дотам.

- Как може да си толкова убеден?

Каол претегли предпазливо думите си, преди отново да срещне пронизителния поглед на Гавриел.

- Защото си му баща - отвърна. - Каквото и да ви дели, Едион винаги ще иска да ти прости. - Най-сетне го казваше на глас: собствения си таен срам, все още бушуващ в душата му въпреки всички постъпки на баща му. Въпреки сандъка с писма от майка му. - С времето Едион ще осъзнае, че искаш да спасиш Елин не заради нея самата, нито заради Роуан, а заради него. И заради него си останал с тях, тръгнал си с армията.

Пумата впери лъснали очи на север.

- Дано си прав.

Дори не опита да оспори думите му - че вършеше всичко това единствено в името на сина си; че крачеше на север, към ада, който несъмнено ги чакаше там, заради Едион.

Воинът пак понечи да отдръпне коня си от неговия, но Каол промълви: