Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

– Стига си крещяла! Отивам да намеря нещо за горене.

Затвори вратата. Вътре всичко потъна отново в мрак.

– Добре! – викна Дюрдане. – Не се бави! Ако огънят угасне, ще ме откриеш умряла!

Знаеше, че Емине изобщо нямаше да чуе предупреждението й. И без това дори не й отговори.

Дюрдане още известно време си топли ръцете с протегнати към огъня длани. Задържа поглед в трептящия танц на постепенно загасващия огън. Очите й бавно се затвориха.

Остана така неподвижна още няколко минути. Изведнъж цялото й тяло се затресе. Сбръчканите й клепачи се отвориха. Само че на мястото, където преди малко бяха очите й, сега отраженията на огъня проблясваха в две злокобни бели ями. Тялото й се разтресе още веднъж.

– Дойде ли?

Устните на Дюрдане изобщо не помръднаха.

– He те очаквах!

Гласът й напомняше свистене.

Наостри уши, като че ли слушаше някого. Кимна с глава: „Добре!“ Изправи се с усилие. Разтършува се из стаята за нещо.

Донесе почерняла от мръсотия и мазнотия тава и я остави пред огнището. Отново тръгна към стената. От дупката, която използваха като долап, извади нещо като тенджера. Остави и нея до тавата и се върна. Взе някаква торба от поставката, импровизирана върху забити в стената пръчки.

С триста зора се върна пак при огнището. Докато сядаше, в белите ями на мястото на очите се разля червена вълна.

Веднага наля в тенджерата вода от близката стомна. После взе тавата и изсипа в нея нещо от торбата.

Вдигна глава нагоре, като че ли щеше да вие. Белите ями на мястото на очите й пламтяха като факли.

– Повелителю на Мрака! – изсъска тя. – Господарю на тъмнина сили! Покажи ми Ездача на греха, врага на Светлината!

Хвана тавата за дръжката и я поднесе над разпаленото като кел дърво.

– Покажи ми гооо!

Гласът на старицата започваше от басовите нотки и се изливаше на талази, на талази все по-нагоре.

– Хей, Принце на огньовете!... Призови всички духовеее, покажи ми гиии....

Ведно с дима, от тавата се разнесе пъжъркане и странна миризма.

Изведнъж Дюрдане започна да си движи главата на всички посоки, сякаш се опитваше да види нещо. Цялото й тяло се затресе така, сякаш наистина вече виждаше. Едва успяваше да удържа тавата над огъня. Пъжъркането, миризмата и димът изпълваха цялата съборетина, а този път тя крещеше:

– Какво има в бъдещето?... Духове мои, самодиви, господари, повелители на тъмните сили, покажете ми бъдещето... Покажетеее... Покажетеее...