![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Извисеният й в писък глас постепенно стихваше, с последни усилия дръпна тавата от огъня и изсипа нещото отвътре във водата в тенджерата.
С ужасно пъжъркане от нея се издигна цял облак пара.
От устата на Дюрдане се засипаха вече съвсем неразбираеми звуци и приличаха на някакво ръмжене, но не и на човешки глас:
– Емеее... котемия... бутанъ... мелааа...
Със смразяващ писък Дюрдане се строполи на пода. Тялото й се разтресе още веднъж. Гърчовете постепенно затихнаха, докато най-после сгърченото й на две тяло се отпусна в съвсем неподвижна поза.
Вратата се отвори. Емине влезе, прегърнала няколко парчета от дъски, и видя проснатата до огнището Дюрдане.
– Дюрдане!
Тя не помръдваше.
– Не ми прави номера, смахната вещице! Ето, донесох ти дъски. Стопли си проклетите кокали.
Нямаше никакво движение и след тази новина, затова тя се наведе и я погледне. Тогава видя тенджерата и тавата. Измърмори нещо и побутна старицата.
– Дюрдане... Дюрдане! Ставай!
От устата й се изниза дълбок гърлен стон, като от седмия кръг на ада.
– Ставай! Ставай! – още веднъж я разтърси Емине.
Отвори клепачи. Черните й очи отначало гледаха безизразно. Прошепна:
– Емине!
– Емине, я! Какво си мислиш! Хайде ставай да разпалим този огън. Току-виж, като се върне от Ат Мейданъ, Назенин пипнала нещо и го донесла за готвене. И на чорба съм навита. Ей такава, топличка.
Дюрдане се изправи. Устните й още потреперваха. Емине си помисли, че се е простудила. Начаса хвърли една-две дъски в жаравата на огъня.
– Дойдоха, Емине!
Ръката на Емине увисна във въздуха. И бездруго се беше досетила по тенджерата и тавата.
– Пак ли?
– Да, пак!
– Виж какво, смахната вещице! Разправяй ги на другите, те могат да ти повярват, но Емине няма да се залъже с приказките ти за разни пшеници!
– Дойдоха! – изпъшка отново старицата. – Показаха ми бъдещето!
Емине й отговори с кръшен смях.
– Бъдещето, а? Като преди седемнадесет години ли? И преди седемнадесет години, в деня, когато се роди, те ти показаха бъдещето на принцеса Михримах. Нали нямаше да узнае какво значи любов? И изобщо нямаше да бъде щастлива? Нито щяла да обича, нито ще бъде обичана... Я се заслушай, вещице! Не чуваш ли тъпаните! Цял Истанбул е на крака. Сватба има, сватба!... Виж, дъщерята на султана се жени. Къде останаха онези страшни предсказания, а? Боже, боже!
– Видях го, Емине! Видях го, ти казвам! – Старицата сграбчи Емине за двете рамена и я разтресе. – Всичко видях! Повярвай ми! Показаха ми бъдещето й!
Емине се изуми от силата на тази старица, която не можеше да стои права на краката си. „Аллах да я накаже!“– измърмори си наум. Мразеше тези нейни занимания с духове и орисници. Не искаше ди и ги споделя. Жлъчката й се пукаше от яд. Назенин беше същата като тази. Реши при първа възможност да се отърве от двете откачалки. „Иначе и аз някой ден и аз ще лудна!“ От двадесет години всеки божи ден вземаше такова решение, но ето че все не ставаше. Нещо сякаш й връзваше и ръцете, и краката. Така поне го усещаше.
– Остави ме! – опита се да отблъсне ръцете на старицата, но не успя. Пръстите на Дюрдане се бяха вкопчили в нейните като стоманени ножове.
– Стискаш ме, по дяволите, пусни ме! Ще ми изгният месата!
– Видях го, Емине! Показаха ми го! Видях бъдещето на единствената дъщеря на султан Сюлейман и московчанката Хюрем. Знам го вече. Показаха ми го!... Показаха гооо!... Показахааа!...
– Така ли? – извика Емине и скочи на крака. – Така ли? Я да видим какво ти показаха? Ха, спри, не ми го казвай! Първо да узная другото. Кой дух ти го показа това бъдеще? Оня със зелената шапка или другият с червената опашка! Или третият, който ти взема ума от главата? Или дето не излиза от леглото ти?
Тъкмо щеше да избухне в смях, когато с ужас забеляза как черните очи на старицата започнаха да се превръщат в бели дупки...
– Показаха миии... – настоя Дюрдане. Гласът й отново не беше нейният.
Емине взе да отстъпва назад, назад, към вратата.
– Какво ти показаха? Какво има в бъдещето й, а? Какво е бъдещето на Михримах?
– Кръв!... – изстена старицата.
Тялото й отново се тресеше в ужасни гърчове.
– Предателство!