Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Не, разбира се!
— Тогава, значи, не сте ме измамили. Напротив, аз ви дължа благодарност за това, че сте размислили. Ако нашето съединяване се окажеше нещастно, то по-добре е, че сте ми намерили друг съпруг. Благодаря на Бога, че това ви се е удало така добре. Кажете ми сега обаче, какво трябва да отговоря на вашия приятел, ако ме попита през първата брачна нощ защо не съм девствена.
— Не вярвам Карло, който е така внимателен и благороден, да ви зададе подобен въпрос. Но ако това стане, кажете му смело, че никога не сте имали любовник и че не вярвате да се различавате от всяко друго момиче.
— Дали ще ми повярва?
— Положително, защото и най-опитният може да се излъже в това.
— Но ако не ми повярва?
— Ще заслужи вашето презрение и сам ще съжалява за това. Но бъдете напълно спокойна, това няма да стане. Един умен мъж, мила Кристина, който е получил добро възпитание, никога не ще рискува да зададе подобен въпрос, понеже е убеден, че с това не само няма да се хареса, но и че никога няма да узнае истината. Ако тази истина вреди на доброто мнение, което всяка жена е длъжна да внуши на своя мъж, само една глупачка би се решила да му я открие.
— Разбирам напълно това, което ми казваш, скъпи приятелю. И тъй, нека се прегърнем за последен път.
— Не, защото сме сами, а моята добродетел е слаба. Аз винаги ще те обожавам.
— Не плачи, скъпи приятелю, защото аз наистина не държа много на това.
Това наивно и смешно основание промени внезапно настроението ми и вместо да плача, аз започнах да се смея. Тя се облече напълно и след като закусихме, ние отпътувахме. Пристигнахме във Венеция след четири часа. Настаних я в една странноприемница и веднага се упътих при господин Де Брагадино. Казах на господин Дандоло, че нашите хора са вече пристигнали. На следващия ден той трябваше да срещне Кристина с Карло и оттук нататък да поеме цялата работа, тъй като честта на съпрузите, тази на роднините и благоприличието не ми позволяваха да взема по-нататък участие в уреждането на женитбата.
Той разбра основанията ми и действуваше според тях. Потърси Карло и дойде заедно с него при мен. След като представих двамата на пастора и племенницата му, аз им казах сбогом.
Както научих отпосле, те отишли при граф Алгароти, а след това при нотариуса и Карло завел годеницата си обратно в Пр. като определил деня за отпразнуване на сватбата.
След завръщането си Карло ме посети и ми каза, че годеницата му възхитила със своята красота и приветливостта на характера си леля му, сестра му и кръстника, който поискал да поеме всички разноски по сватбата.
— Тя ще се отпразнува — каза ми той, — в Пр., на този и този ден и аз се надявам, че вие ще ни направите удоволствието да увенчаете своето дело с присъствието си там.
Противопоставих му се по много причини, но той ме молеше така настоятелно, че накрая трябваше да се съглася. Слушах го с истинско удоволствие да описва говора на възхитителното момиче и цялостното впечатление, което красотата, наивността и богатият накит направили на семейството му и на самия граф.
— Аз съм ужасно влюбен — призна младият човек, — и чувствувам, че само на вас дължа щастието, което вярвам ще намеря с това прелестно момиче. Тя ще се постарае да изостави своето селско наречие във Венеция, където завистта и подигравките лесно биха я укорили.
Наслаждавах се на неговото въодушевление и очакващото го щастие и се поздравлявах, че всичко това всъщност е мое дело. Чувствувах впрочем и известна доза ревност и му завиждах за щастието, което можех, при добра воля да запазя за себе си.
Понеже Карло бе поканил и господата Дандоло и Барбаро, аз пътувах заедно с тях до Пр. У пастора намерихме богата трапеза, наредена от прислугата на граф Алгароти, когото Карло бе определил за свой шафер. Тъй като графът бе поел всички разноски по сватбата, той се бе погрижил да изпрати в Пр. своя готвач и дворцовия си управител.
Когато малко след това видях Кристина да влиза, очите ми се просълзиха и аз бях принуден да изляза. Тя бе облечена в селска носия и сияеше като звезда. Съпругът й, нейният чичо и граф Алгароти се бяха опитвали напразно да я придумат да облече венецианска носия. Разумно тя им бе отказала.
— Когато бъда ваша съпруга — бе казала тя на Карло, — ще се обличам както вие желаете, но тук ще се явя пред очите на моите другари така, както те винаги са ме виждали. С това ще избегна срама всички момичета, с които съм била възпитавана, да ми се присмеят и да ми припишат грозното намерение да ги обидя.