Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Всичките откровения не направиха впечатление на Почерпката, който смушка Печалния:

— Какво е това?

Печалния само сви рамене:

— Някаква голяма статуя.

— Елате, елате — подтикна ги Ят и тръгна по пътеката. — Елате да погледнете по-добре.

Той махна на Печалния да го последва. Очите му бяха присвити в явно недоверие, но явно не можеше да отклони такава възможност. Все пак е един от нас, реши Хо.

Печалния тръгна след жреца от Седемте града по пътечката от утъпкана пръст. Тя свършваше в края на тъмната пещера — в отворената зинала уста. Ят посочи навътре и се отмести. Печалния изгледа предпазливо жреца, наведе се напред, огледа бързо и потресено се дръпна.

— Гърло! — провикна се той. — Издълбали са гърло!

Хо, затворил очи, кимна почти отчаяно. Да, гърло. И нито един от хвърлените от нас камъни все още не е достигнал дъно. Въжето на целия остров не достига, за да се спуснеш във вътрешността на тази статуя. И следователно тайната ни обърква още повече — щом има гърло, има ли стомах? Черва? Трябва ли да се продължава с проучването в това направление? Може би не. Какво би яла една гигантска нефритена статуя? По-логично е да няма нужда от хранене. Защо тогава е гърлото?

— И какво чуваш? — продължи Ят, стиснал гърлото си с ръка, очите му блестяха трескаво.

Печалния накриви глава, наведе се и известно време помълча. Всички долу също притихнаха.

— Чувам ветрец… въздишка или шепот… като вятър в гората есенно време.

— Този е силен — прошепна Су на Хо. Тя отмести глава изкосо и погледна нагоре.

— Какво чу?

— Писъци на безумци. А ти?

Главата й клюмна.

— Безутешен плач.

Сега Ят разпери и двете си ръце пред издълбаното в нефрита лице, а дългите му пръсти се разпериха. Той опря лицето си в камъка и устата му се размърда мълчаливо.

— Какво върши сега този глупак, в името на Опонн? — зачудено промърмори Хо.

Печалния усети нещо и погледна нагоре:

— Какво?

Отиде на края на пътеката и неуверено погледна надолу към тях.

— Аз съм поразен, признавам го. И ако имахме…

— Чакай — прекъсна го Ят и се отмести от отвора.

Нещо дръпна Печалния. Хо също го усети — рядката му коса се разроши, а ризата му залепна за гърдите. От устните на Су се отрони притеснено свистене.

От устата като буен порой се понесе бучене. Печалния се сниши, но от устата изригна въздушен взрив, сякаш гигантът издиша. Това изскубна човека от площадката и го запокити през пещерата. Всички долепиха ръце до главите си, понеже ушите им изпукаха. Неколцина паднаха и запищяха от мъчителна болка. Из пещерата се развихри прашна буря и забули видимостта, а над тях Ят се смееше и виеше като обзет от бяс безумец.