Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
„Лудост“ — изсъска Луз Терин и Ранд яростно заглуши натрапчивия глас.
Трудно можеше да се каже, че е сам, разбира се. Тихера и Марколин бяха подредили повечето конни Бранители и етаири в редици сред маслиновите дървета по хълмовете от двете страни на този, на който той седеше на коня. Останалите се бяха пръснали наоколо като защита срещу евентуална изненада. Рота легионери в сини униформи чакаше търпеливо в ниското под командата на Масонд, а зад тях — също толкова мъже в облеклото и снаряжението си, с което се бяха предали на онова поле в Иллиан. Стараеха се да уподобят спокойствието на легионерите — нали сами вече бяха станали легионери, — опитваха се, но без голям успех.
Ранд хвърли поглед към Айлил и Анайела. Тайренката му отвърна с превзета усмивка, която колебливо се стопи. Лицето на кайриенката се беше смразило. Не можеше да ги забрави, нито Денарад с техните ратници. Колоната му в центъра щеше да е най-голямата и най-силната от всички.
Флин и мъжете, които Ранд беше избрал след Думайски кладенци, забързаха нагоре по хълма към него. Полуплешивият старец както винаги водеше, въпреки че всички, освен Адли и Наришма, вече носеха Дракона редом до Меча, а Дашива го беше получил първи. Отчасти това се дължеше на почитта на по-младите мъже към Флин, с неговия дългогодишен опит като знаменосец в Гвардията на кралицата на Андор. Очасти — защото на Дашива като че ли му беше все едно. Него другите като чели само го разсмиваха. Поне когато не си говореше сам. Най често той като че ли не забелязваше нищо освен собствения си нос.
Точно по тази причина беше някак смайващо, когато Дашива тромаво сръга с ботушите си дебелите хълбоци на коня си пред останалите. Простоватото му лице, така често унесено в мисли, сега се беше навъсило угрижено. И още по-смайващо стана, когато той неочаквано сграбчи сайдин, щом се доближи и застана срещу Ранд, и запреде преграда около двамата срещу подслушване. Луз Терин не почака да вдиша дори — доколкото за един безтелесен глас можеше да се каже, че диша — нито си направи труд да промърмори нещо за убийство; просто посегна към Извора с беззвучно ръмжене, опита се да задращи към Силата, встрани от Ранд. И също така безсловесно замлъкна и изчезна.
— Има нещо криво със сайдин тук, нещо не наред — каза Дашива съвсем сериозно. И някак многозначително. И го изгледа изпитателно. Като учител, наставляващ особено несхватливия си ученик. Дори насочи пръст към Ранд. — Не знам какво е. Нищо не може да изкриви сайдин и ако можеше да бъде изкривен, щяхме да го усетим още в планините. Е, и там имаше нещо вчера, но беше толкова дребно… Тук обаче го усещам ясно. Сайдин е… напорист. Знам. Знам. Сайдин не е жив. Но той тук… пулсира. Трудно е да се контролира.
Ранд насила отпусна ръката си, стиснала Драконовия скиптър. Винаги беше смятал, че Дашива е почти толкова побъркан, колкото самият Луз Терин. Мъжът обаче винаги досега се беше сдържал.
— Преливал съм много по-дълго от теб, Дашива. Ти просто усещаш по-силно покварата. — Не успя да смекчи тона си. Светлина, не можеше да полудее точно сега, нито пък те! — Заеми мястото си. Скоро тръгваме. — Съгледвачите скоро щяха да се върнат. Дори в тази по-равна околност, макар ограничени до това, което можеха да видят очите им, с Пътуването някакви си десет мили нямаше да им отнемат много време.
Дашива обаче не се подчини, а отвори сърдито уста и рязко я затвори. Разтрепера се видимо и вдиша дълбоко.
— Много добре знам, че си преливал дълго — отвърна той с леден глас, почти с презрение. — Но съм сигурен, че дори и ти можеш да го усетиш. Докосни го, човече! Не ми харесва да използвам думата „странен“ за нещо като сайдин и не искам да загина или да бъда… отгорен, само защото си сляп! Преградата ми виж! Погледни я!
Ранд зяпна. Настойчивостта от страна на Дашива бе нещо достатъчно непривично само по себе си, но гняв у Дашива? А после наистина се втренчи в преградата. Наистина се взря в нея. Потоците трябваше да са толкова неподвижни, колкото нишките в здраво изтъкано платно, но сега вибрираха. Преградата си стоеше на мястото стегната и здрава, както трябваше да бъде, но отделните нишки на Силата потръпваха едва доловимо. Мор наистина бе казал, че сайдин се държи странно край Ебу Дар и на стотина мили наоколо. Сега бяха по-близо от сто мили до града.