Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Освен с подофицерите, готови да поднесат карти или да направят копия на заповедите му, и на вестоносците, готови да ги разнесат, той яздеше придружен от Абалдар Юлан, толкова дребен, че обикновеният му на ръст кафяв кон изглеждаше огромен под него, пламенен мъж с лакирани в зелено нокти на кутретата, който носеше черна перука да прикрие плешивината си, и на Лисайн Джарат, сивокоса жена от самия Сеандар, чието бледо пълно лице и сини очи бяха самото олицетворение на спокойствието. Юлан не беше спокоен; черният като въглен Въздушен капитан на Мирадж често се мръщеше заради правилата, които не му позволяваха вече да хваща често юздите на ракен, но този път се беше навъсил по-дълбоко. Небето беше чисто, времето бе съвършено за ракен, но по заповед на Сурот никой от летците му днес нямаше да е на седлото си, не и тук. Твърде малко бяха ракените, дошли с Хайлене, за да ги прахосват ненужно. Спокойствието на Лисайн тревожеше Мирадж повече. Тя не беше само старшата дер-сулдам под негова команда, а и стара добра приятелка, с която бе споделил не малко чашки каф и много игри на камъчета. Одухотворена жена, която винаги бърбореше весело и възбудено. А сега беше ледено спокойна и мълчалива като всяка сул-дам, с която бе опитала да поговори.
От двете страни на конницата се виждаха двадесет дамане, всяка крачеща пешком до коня на своята сул-дам. Сул-дам се клатеха на седлата си, навеждаха се да погалят дамане по главите, пак се изправяха и пак се навеждаха да им помилват косите. Според него дамане изглеждаха съвсем добре, но явно, че нервите на сул-дам бяха на ръба на бръснача. А обикновено възторжената Лисайн мълчеше като камък.
Отпред се появи торм, затича покрай колоната. Беше далече встрани, покрай горичките, но конете зацвилиха и се задърпаха изплашени, щом видяха съществото, покрито с бронзови люспи. Един дресиран торм нямаше да нападне коне — поне докато не го обхване убийствената ярост, поради която причина торм не бяха подходящи за битка — но конете, тренирани да не се плашат от торм, бяха в такава оскъдица, както самите торм.
Мирадж изпрати един кльощав подофицер на име Варек да отнесе разузнавателния доклад на морат’торм. Пеш, пък ако ще Варек да си изгубеше шей’таер. Нямаше да губи време Варек да се опитва да обуздае коня. Мъжът се върна по-бързо, отколкото бе отишъл, направи засукан поклон и започна да докладва преди още да се е изправил.
— Врагът е на по-малко от пет мили право на изток, милорд капитан-генерал, и се придвижва в наша посока. Подредени са в пет колони, приблизително на една миля разстояние една от друга.
Дотук с късметът. Но Мирадж беше обмислял как ще нападне четиридесет хиляди с пет хиляди войници на своя страна и петдесет Дамане. Хората му бързо запрепускаха със заповеди да се престроят, за да посрещнат опита да ги заклещят в чувал, и полковете зад него започнаха да се извръщат наляво и надясно през горичките, с яздещите с тях сул-дам и техните дамане.
Мирадж задърпа краищата на плаща си да се предпази от внезапно лъхналия студен вятър и забеляза нещо, което го накара да изпита още повече студ. Лисайн също се взираше към скриващите се в горичките сул-дам. И се потеше.
Бертом яздеше леко, оставил вятъра да развява плаща му на една страна, но оглеждаше гористата околност отпред с тревога, която много трудно можеше да скрие. От четиримата му сънародници зад гърба му единствен Доресин беше наистина изкусен в Играта на Домове. Това глупаво тайренско псе Вейрамон беше сляп, разбира се. Бертом изгледа сърдито гърба на надутия палячо. Вейрамон яздеше доста пред останалите, потънал в разговор с Гедвин, и ако на Бертом му трябваше доказателство, че Вейрамон е готов да се усмихне и на това, пред което и една коза ще се задави, то доказателството се съдържаше само в търпението, което този тъпак проявяваше към младото чудовище със свирепите очи. Той забеляза, че Кирил го гледа накриво, и подкара по-встрани от едрия мъж. Не че изпитваше някаква лична неприязън към иллианеца, но не можехе да понася хора, които стърчат над него. Нямаше търпение да се върне в Кайриен, където нямаше да е обкръжен от уродливи гиганти. Кирил Дрепанеос обаче не беше слепец, въпреки ненормалния си ръст. Той също бе изпратил напред дузина съгледвачи. Вейрамон — само един.