Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Половината околни хълмове бяха обрасли с ниски, криви маслинови дръвчета, прошарени от слънчевата светлина — пиконосците вече яздеха през редовете им, за да се уверят, че са чисти. Нямаше помен от ратаи из тези градини, нито стопански постройки, нита никаква сграда наблизо. На няколко мили по̀ на запад хълмовете бяха по-тъмни, гъсто обрасли с гори. Легионерите, изникващи в леко препускащи напред групи под Ранд, се престроиха в редици, последвани от раздърпаното каре иллиански доброволци, вече включени в Легиона. След като строят им се оформи, те тръгнаха в марш встрани от пътя, за да отворят място за Бранителите и етаирите. Земята бе глинеста и ботушите, както и копитата, се хлъзгаха в тънката кална пелена. Като по чудо обаче само няколко облака се рееха в небето, бели и чисти. Слънцето бе бледожълта топка. И не прелиташе нищо по-голямо от лястовица.
Дашива и Флин бяха сред мъжете, които държаха Праговете, също както Адли и Хопвил, Мор и Наришма. Някои Прагове се намираха извън полезрението на Ранд, оттатък хълмовете. Той искаше всички да преминат колкото се може по-бързо и с изключение на неколцината Бойци, останали да оглеждат небето, всеки мъж в черна куртка, който все още не беше тръгнал на разузнаване, държеше сплит. Дори Гедвин и Рочаид, въпреки че двамата се мръщеха и един на друг, и на него. Ранд реши, че вече са отвикнали да вършат нещо толкова просто, като да държат Праг, през който да преминават други.
Башийр се изкачваше в лек тръс нагоре по склона, безгрижно отпуснат на седлото. Плащът му беше заметнат назад въпреки утринния хлад, не толкова мразовит като сред планините, но зимен все пак. Той кимна небрежно на Анайела и Айлил, които му отвърнаха с мрачни погледи. Башийр се усмихна под дебелите си мустаци, извити надолу като рогове, но усмивката му трудно можеше да се нарече дружелюбна. Хранеше не по-малко подозрения към жените, отколкото Ранд, и жените го знаеха. Анайела бързо извърна глава от салдееца и потупа коня си по гривата; Айлил стискаше юздите вдървено.
Двете не се бяха отделили от Ранд след инцидента на онзи рид, дори шатрите си бяха вдигнали снощи недалече от неговата. На един от отсрещните покрити с кафява трева хълмисти склонове Денарад се извърна да огледа ратниците на двете благороднички, след което веднага се загледа отново напред, към Ранд. Много вероятно беше да наблюдава Айлил, и може би Анайела също, но несъмнено наблюдаваше и Ранд. Ранд все още не беше сигурен дали те се боят, че ще ги обвинят, ако загине, или просто искат да го видят мъртъв. Сигурен беше само, че ако искат да го видят мъртъв, нямаше да им даде възможност.
„Кой може да разбере женското сърце — изкиска се кисело Луз Терин. Прозвуча почти разумно. — Повечето жени ще махнат с ръка на нещо, за което един мъж би те убил, и биха те убили за нещо, за което един мъж би махнал с ръка.“
Ранд не му обърна внимание. Последният Праг пред очите му примига. Аша’ман на конете си бяха твърде далече от него, за да каже със сигурност дали още държат сайдин, но нямаше значение, докато го държеше и той. Тромавият Дашива се опита да възседне коня си и на два пъти едва не падна. Повечето чернодрехи мъже пред очите му подкараха на юг.
Останалите благородници се скупчиха бързо с Башийр на склона точно под Ранд, тези с най-висок ранг и най-голяма власт най-отпред, след известно блъскане тук-там, където разликата беше спорна. Тихера и Марколин задържаха конете си настрани, от двете страни на знатната тълпа, с безизразни лица; можеха да ги попитат за съвет, но и двамата знаеха, че крайните решения не зависят от тях. Вейрамон отвори уста с величествен жест, несъмнено за да започне поредното си витиевато слово за славата да следваш Преродения Дракон; Сунамон и Ториан, навикнали на речите му и достатъчно властни, за да не му обръщат внимание, дръпнаха юздите на конете си един до друг и си заговориха тихо. Лицето на Сунамон беше необичайно изопнато, а Ториан приличаше на селянин, готов да се счепка за синура със съседа си, въпреки червения сатен на райетата по ръкавите на копринената му камизола. Скулестият Бертом и още неколцина кайриенци изобщо не се смълчаха, пускаха си шеги и се смееха. На всички им беше втръснало от пищните декламации на Вейрамон. Въпреки че Семарадрид се мръщеше все по-силно, щом извърнеше очи към Айлил и Анайела — не му харесваше това, че остават толкова близо до Ранд, особено сънародничката му — и киселата му физиономия изглеждаше много по-искрена от превзетия патос на Вейрамон.