Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— На около десет мили от нас — каза високо Ранд — се готвят да тръгнат в марш над петдесет хиляди души. — Това го знаеха, но думите му притеглиха погледите им към него и езиците им замлъкнаха. Вейрамон кисело затвори уста: този човек обичаше да слуша само собствения си глас. Гвеям и Маракон подръпнаха острите си намазнени бради в нетърпеливо очакване, глупците му с глупци. Семарадрид заприлича на човек, току-що изял цяла паница с гнили сливи; Грезюрин и трима от бордовете на Съвета на деветимата с него само стегнаха лица в мрачна решимост. Виж, те не бяха глупци. — Съгледвачите не са забелязали следи от сул-дам и дамане — продължи Ранд, — но дори и без тях, въпреки ашаманите на наша страна, това е предостатъчно количество, за да избият много от нас, ако някой забрави общия план. Сигурен съм обаче, че никой няма да го забрави. — Този път — никакви щурмове без заповед. Това им го беше подчертал ясно като стъкло и твърдо като камък. И никакво отвличане настрани, само защото ти се е сторило, че може би си видял нещо.
Вейрамон се усмихна, почти толкова мазно като Сунамон.
Самият план беше съвсем прост. Щяха да настъпят на запад в пет колони, всяка с Аша’ман, стараейки се да обкръжат сеанчанците от всички страни. Или толкова, колкото позволеше броятим; "Простите планове са най-добрите — бе настоял Башийр. — Щом не си доволен от цяло прасило малки, щом трябва непременно да се втурваш в леса да намериш свинята майка, тогава не се поддавай на празни прищевки, иначе тя ще те изкорми.
„Никой план за битка не оцелява след първата схватка — рече Луз Терин в главата на Ранд. За миг все още звучеше разумен. Само за миг. — Нещо не е както трябва — изведнъж заръмжа гласът, стана по-напрегнат и преля в неистов, изпълнен с неверие смях. — Не е възможно да е сбъркано, но е така. Нещо странно, сбъркано има тук, нещо игриво, тръпнещо, подскачащо.“ Кикотът му премина в хленч. „О, не! Не може да съм полудял!“ И заглъхна сам, преди Ранд да успее да го заглуши. Да го изгори дано, нищо лошо му нямаше на плана, инак Башийр нямаше да му налети като паток на бръмбар.
Луз Терин просто беше луд, несъмнено. Но докато Ранд ал-Тор оставаше все още със здрав разум… Най-горчивата шега на света — Преродения Дракон да полудее преди да е започнала Последната битка.
— Заемете местата си — изкомандва той и махна с десницата си, стиснала Драконовия скиптър. Наложи се с усилие да спре порива си да се разсмее на тази шега.
Тълпата от благородници се разпръсна под неговата команда — бутаха се и мърмореха, докато се подреждаха. Почти на никого не харесваше редът, в който Ранд ги беше разпределил. Колкото и да се бяха пречупили бариерите помежду им след потреса при първата битка сред планините, бяха се появили отново и почти незабавно.
Вейрамон се намръщи заради недовършеното си слово, но след усърден поклон към Ранд, при който главата му се тръсна, препусна на север през хълмовете, следван от Кирил Дрепанеос, Бертом, Доресин и още няколко кайриенски лордове, всички до един с вкаменени лица заради това, че са им поставили начело тайренец. Гедвин препусна редом до Вейрамон, почти все едно че той самият водеше командата, и го стрелнаха мрачно навъсени очи, които той пренебрегна с високомерие. Останалите групи също бяха смесени. Грегорин също пое на север, с нацупения Сунамон, който се преструваше, че е тръгнал в същата посока съвсем случайно, и Далтанес, повел по-дребната кайриенска знат отзад. Джеордвин Семарис, друг от Деветимата, последва Башийр на юг с Амондрид и Гвеям. Тези тримата бяха приели водачеството на салдееца почти с еднаква охота, по простата причина, че не беше нито тайренец, нито кайриенец или иллианец, според това какъв бе всеки от тях. Рочаид като че се опита да направи с Башийр същото, каквото Гедвин с Вейрамон, но Башийр уж не го забеляза. Малко встрани от свитата на Башийр Торйан и Маракон подкараха един до друг, като че ли посърнали от това, че са им поставили начело Семарадрид. Колкото до тях, Ершин Нетари непрекъснато се озърташе към Джеордин и току се изправяше на стремената си да погледне назад към Грегорин и Кирил, макар че едва ли можеше да ги види повече, след като прехвърлиха хълмовете. Семарадрид, с гръбнак, стегнат като железен прът, изглеждаше не по-малко невъзмутим от Башийр.
Беше същият принцип, който Ранд непрекъснато бе прилагал досега. Залагаше на Башийр и смяташе, че може да се довери на Грегорин, а никой от останалите не можеше да посмее и да помисли да се обърне срещу него с толкова много другоземци около себе си, толкова много стари врагове и толкова малко приятели. Ранд тихо се изсмя, загледан как се скриват от очите му. Щяха да се бият за него и да се бият добре, защото нямаха друг избор. Нито пък той.