Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Той продължи да гледа Сурот с търпеливо спокойствие, но беше служил като съгледвач-лейтенант, морат’ракен преди да го издигнат в Кръвта и неволно си даде сметка за всичко, което ставаше. Съгледвачът живееше или умираше според това, което успееше да види или да не види, както и други. Мъжете, легнали по очи из шатрата, като че ли едва дишаха. Сурот можеше да го отведе настрани и да ги остави да си продължат работата. Войниците на входа върнаха един вестоносец. Колко ли ужасно трябваше да е съобщението, че тази жена да се опитва да преодолее дори гвардията на Смъртната стража?
Да’ковале с писалището на ръце привлече погледа му. Кукленски красивото й лице се намръщи, макар и само за миг. Собственост да проявява гняв? А имаше и още нещо. Очите му пробягаха към Дамане, която стоеше със сведена глава, но въпреки това се оглеждаше с любопитство. Кафявооката да’ковале и светлооката Дамане изглеждаха толкова различни, колкото различни можеха да са две жени, но въпреки това имаха нещо общо. Нещо в лицата им. Странно. Не можеше да определи възрастта и на двете.
Колкото и бърз да беше погледът му, Алохин го забеляза и с леко дръпване на сребристата каишка на ай-дам накара дамане да легне ничком. После щракна с пръсти и посочи платнището на пода със свободната си от гривната на ай-дам ръка и направи гримаса, след като меденокосата да’ковале не помръдна.
— Долу, Лиандрин! — изсъска Алохин много тихо. Със сърдит поглед към Алохин — сърдит! — да’ковале се смъкна на колене и се нацупи.
Твърде странно. Но едва ли чак толкова важно. С безстрастно лице, а иначе готов да се пръсне от нетърпение, той зачака. С нетърпение и немалко неудобство. Издигнат бе в Кръвта, след като беше яздил петдесет мили за една нощ, прободен с три стрели, за да донесе вестта, че бунтовническа армия настъпва срещу самия Сеандар, и гърбът още го болеше от онези рани.
Най-сетне Сурот се извърна от масата с картата. Не му даде позволение да се изправи, камо ли да го прегърне като един от Кръвта. Не че го беше очаквал. Той стоеше далеч под нея.
— Готов ли си да тръгнеш? — попита тя кратко. Добре поне, че не му проговори чрез Гласа. Пред толкова много подчинени срамът щеше да прикове очите му в земята за месеци, ако не и за години.
— Ще бъда, Сурот — отвърна той спокойно, срещайки погледа й. Все пак беше от Кръвта, макар и много ниско. — Не могат да се съберат за по-малко от десет дни и ще им трябват поне още толкова преди да излязат от планините. Много преди това аз ще съм…
— Те могат да се появят тук утре — сряза го тя. — Днес! Ако дойдат, Мирадж, ще го направят с древното изкуство на Пътуването, а изглежда много вероятно, че ще дойдат.
Той чу как мъжете, проснати по корем, се размърдаха — не можаха да се сдържат. Сурот да изпусне юздите на чувствата си и при това да дърдори празни легенди?
— Сигурна ли си? — Думите излязоха от устата му преди да успее да ги спре.
Дотук само си беше помислил, че е изпуснала юздите. Сега очите й светнаха. Тя стисна ръбовете на извезаната си на цветя роба така, че кокалчетата й побеляха, и ръцете й се разтрепераха.
— Разпитваш ли ме? — озъби се тя. — Достатъчно е, че си имам свои източници на информация. — И беше бясна от тях точно колкото и от него, прецени той. — Ако дойдат, с тях ще има около петдесет от онези мъже с надутото име Аша’ман, но не повече от пет-шест хиляди войници. Изглежда, не са били повече от самото начало, каквото и да съобщават летците.
Мирадж кимна замислено. Пет хиляди души, местени по някакъв начин със Силата — това можеше да обясни доста неща. Какви всъщност бяха тези нейни източници, че да знае толкова точно броя им? Не беше чак толкова глупав да я попита. Тя със сигурност си имаше Слушачи и Търсачи на служба. Които следяха и нея. Петдесет Аша’ман. От самата представа за преливащ мъж му се дощя да се изплюе с погнуса. Според мълвата тези мъже бяха събирани от всички държави от Преродения Дракон, този Ранд ал-Тор, но той никога не беше подозирал, че е възможно да са толкова много. Казваха, че Преродения Дракон можел да прелива. Това можеше да е вярно, но той си беше Преродения Дракон.