Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Обърканите му усилия да се справи със собствените си силни, смесени чувства взимаше своя дан. Не можеше нито да се храни, нито да спи, изглеждаше изпосталял и изтощен. Дрехите бяха започнали да висят на високото му тяло. Не можеше да се съсредоточи дори когато посегнеше към красиво, ново парче кремък. Понякога се чудеше дали не губи разсъдъка си, или дали не е обладан от някой пагубен нощен дух. До такава степен се разкъсваше между любовта си към Айла, мъката, че я губи и страха от онова, което би могло да се случи, ако не се раздели с нея, че просто не можеше да понесе близостта и. Боеше се, че ще загуби самообладание и ще направи нещо, за което после ще съжалява. Но не можеше да престане да я наблюдава.
Лъвският бивак прощаваше дребната недискретност на своя гостенин. Всички разбираха чувствата му към Айла, независимо от неговите опити да ги прикрие. Целият бивак говореше за болезнената дилема, пред която бяха изправени тримата млади. За околните разрешението на проблема им бе много просто. Явно бе, че Айла и Джондалар държат един на друг; тогава защо просто не вземат да си кажат какво чувстват и след това да поканят Ранек да сподели техния съвместен живот? Но Нези долавяше, че нещата не са толкова прости. Мъдрата, майчински настроена жена разбираше, че обичта на Джондалар към Айла е твърде силна, за да бъде задържана от няколко неизказани слова. Между тях стоеше нещо много по-дълбоко. Освен това Нези разбираше, повече от всеки друг, дълбочината на обичта, която Ранек изпитваше към младата жена. Не вярваше, че тази ситуация може да бъде разрешена чрез свързване на тримата. Айла трябваше да направи своя избор.
Идеята се бе загнездила в съзнанието и и не и даваше мира. От момента, в който Ранек бе поканил Айла да помисли дали би споделила огнището му и бе споменал болезнената истина, че спи сама, тя не можеше да мисли за нищо друго. Все още вярваше, че Джондалар ще забрави острите думи, които стояха помежду им, и ще се върне, още повече че всеки път, когато погледнеше към готварското огнище, тя го мяркаше между подпорните пилони и предметите, висящи от тавана в междинните огнища и всеки път той се извръщаше на другата страна. Това я навеждаше на мисълта, че той все още се интересува от нея достатъчно, за да гледа в нейната посока. Но надеждата и намаляваше с всяка нощ, която прекарваше сама.
„Ще помислиш ли…“, думите на Ранек продължаваха да звучат в съзнанието на Айла, докато стриваше сухи магарешки тръни и листа от сладка папрат, за да приготви чай за артрита на Мамут. Мислеше си за тъмнокожия, усмихващ се мъж и се чудеше дали би могла да го обикне. Но мисълта да живее без Джондалар предизвикваше неприятна празнота в стомаха и. Прибави от вечнозеленото растение, наля гореща вода в паницата със стрити листа и я подаде на стареца.
Прие с усмивка благодарностите му, но умът и беше другаде и изглеждаше тъжна. През целия ден бе потънала в мисли. Мамут знаеше, че е разстроена от преместването на Джондалар и много му се искаше да помогне с нещо, ако може. Беше видял как преди известно време Ранек разговаряше с нея и се замисли дали да не опита да поприказва с нея по този въпрос, но Мамут вярваше, че всичко, което става в живота на Айла, има определена цел. Беше убеден, че Майката е създала сегашните и трудности с определен замисъл и не беше склонен да се намесва. Необходимо беше да се осъществят всичките изпитания, през които трябваше да преминат тримата млади хора. Видя я как излиза в конската пристройка и я усети, когато се върна след известно време.
Айла загърли огъня, върна се на нара си, съблече се и се приготви за сън. За нея бе истинско изпитание, че и предстои поредната нощ без Джондалар до нея. Залисваше се с всякакви дреболии, само и само да забави лягането в кожите, защото знаеше, че ще прекара половината нощ с отворени очи. Най-сетне взе вълчето и седна на ръба на леглото като го гушкаше, милваше и му говореше, докато мъничкото, топло и любвеобилно животинче заспа в прегръдките и. После го постави в кошницата му и продължи да го милва, докато то отново утихна. За да компенсира липсата на Джондалар, Айла обсипваше с обич вълчето.
Мамут усети, че е буден и отвори очи. Едва различаваше неясните очертания в тъмното. Землянката беше тиха, изпълнена със спокойствието на нощта, в което се чуваха само леко шумолене на завивки, тежко дишане и приглушено бълнуване. Бавно извърна глава към мъждукащата червена светлина на въглените в огнището, опитвайки се да разбере какво го беше извадило от дълбокия сън и го беше накарало да отвори широко очи. Чу до себе си сподавена въздишка и приглушено хлипане и отметна завивките.