Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Той отново се разсмя с дълбок и мощен смях, пълен с подигравка, и прибра капана на ума под ризата си.
— Чак от това няма нужда, след като вече научи урока си. Аз ще те наричам Могедиен, а ти мен — Моридин. Ти все още си една от Избраните. Кой друг би могъл да те замести?
— Да. Разбира се, Моридин — отвърна тя беззвучно. Каквото и да й твърдеше той, беше разбрала, че я притежава.
ГЛАВА 26
Невъзвратими слова
Мургейз лежеше будна, втренчена в тавана, и се мъчеше да мисли за дъщеря си. Завита бе с един-единствен бял ленен чаршаф, но въпреки жегата се потеше заради дебела нощница, завързана до шията. Потта едва ли беше от значение — колкото и да се къпеше, колкото и гореща да бе водата, в която се къпеше, чувстваше се нечиста. Елейн трябваше да е в безопасност в Бялата кула. Понякога й се струваше, че са изминали безброй години, откакто за последен път се бе насилила да се довери на Айез Седай, но въпреки явното противоречие Кулата със сигурност бе най-безопасното място за Елейн. Опита се да помисли и за Гавин — той трябваше да е в Тар Валон при сестра си, изпълнен с гордост от нея и неутолим в желанието си да бъде неин щит — а също и за Галад — защо все пак не й позволиха да го види? Обичаше го така, сякаш и той бе роден от нейната утроба, а и в много отношения той се нуждаеше от обичта й повече, отколкото другите двама. Опитваше се да мисли за тях. Но беше трудно да мисли за друго освен за… Широко отворените й очи се взираха в мрака, лъснали от неизтритите сълзи.
Винаги си бе въобразявала, че е достатъчно смела, за да направи всичко, което й се наложи, да понесе всичко, което я чака; винаги беше вярвала, че ще може да изтърпи, ще може след това да се стегне и да продължи да се бори. Но само за един безкраен час, без да остави по тялото й повече рани от тези няколко, които вече започваха да зарастват, Радам Асунава бе започнал да я учи, че това далеч не е така. Еамон Валда бе довършил „обучението“ й само с един въпрос. Раната в сърцето, останала от отговора й, не бе зараснала. Трябваше да се върне при Асунава сама и да му каже да й причини най-лошото. Трябваше да… Молеше се дано Елейн да е в безопасност. Сигурно не беше честно да се надява повече за Елейн, отколкото за Галад или Гавин, но Елейн щеше да бъде следващата кралица на Андор. Кулата нямаше да пропусне възможността да постави една Айез Седай на Лъвския трон. Само да можеше да види Елейн, да види още веднъж и трите си деца…
Нещо в тъмната спалня изшумоля и тя затаи дъх, мъчейки се да потисне трепета си. Бледата лунна светлина едва открояваше пилоните на балдахина. Вчера Валда бе заминал на север заедно с Асунава и хиляди Бели плащове, за да се сразят с Пророка, но ако се бе върнал, ако…
Смътният силует в спалнята доби очертанията на жена, много по-ниска от Лини.
— Помислих си, че може да си будна — тихо промълви гласът на Бреане. — Изпий това. Ще ти помогне. — Кайриенката понечи да пъхне някаква чаша със сребърен обков в ръката на Мургейз. Излъчваше кисела миризма.
— Защо влизаш, без да съм те повикала? — сряза я Мургейз и бутна чашата настрани. Топлата течност се плисна върху ръката й и ленения чаршаф. — Тъкмо заспивах, а ти влизаш и тропаш! Остави ме!
Вместо да се подчини, жената остана до леглото й. Гледаше я. Лицето й бе скрито в сянката. Мургейз не обичаше Бреане Таборвин. Все едно дали Бреане беше благородничка, слязла сред простолюдието, както твърдеше сама понякога, или просто слугиня, усвоила порядките на тези над нея и преструваща се на знатна особа, тя се подчиняваше когато и както тя сама избереше и си позволяваше прекалено волнодумие. Което доказа и сега.
— Стенеш като някоя овца, Мургейз Траканд. — Макар и тих, гласът й кипеше от гняв. Тя тръшна ядосано чашата на нощната масичка до леглото. — Бее! Мнозина други са преживявали и много по-лоши неща. Все пак си жива. Кокалите ти са здрави, умът ти е цял. Издръж! Остави сполетялото те да си отмине, погледни напред и живей живота си. Толкова непоносима си станала, че мъжете стъпват на пръсти, дори господин Джил. Ламгвин почти не е мигвал от три нощи!
Мургейз кипна; дори в Андор слугите не си позволяваха да говорят така. Тя стисна здраво жената над лакътя, но тревогата надви раздразнението й.
— Те не знаят, нали? — Ако знаеха, щяха да се опитат да отмъстят за нея, да я освободят. Щяха да загинат. Таланвор щеше да загине.
— Двете с Лини ги баламосваме — изсмя се Бреане, дръпна ръката си я размаха под носа й. — Ако можех да удържа Ламгвин, щях да ги оставя да разберат в каква блееща овца си се превърнала. Той вижда в теб самото въплъщение на Светлината. Аз обаче виждам само една жена, която не може да намери в себе си капка кураж да понесе изпитанията на деня. Няма да ти позволя да го съсипеш със своята страхливост.