Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Тя се сепна, когато един от каменните зъби се отри в косата й, но се съвзе бързо и се окопити колкото можеше. Тези шипове и остриета все така лесно отваряха път на странния, твърде висок мърдраал, но макар съществото да не надвишаваше с повече от една глава и рамене, тя бе принудена да извива глава покрай острите върхове. Тук реалността бе като глина в ръцете на Великия властелин и той често изразяваше по този начин недоволството си. Каменен зъб се заби в рамото й и тя се приведе ниско, за да отбегне друг. В тунела вече нямаше достатъчно височина за нея, за да може да продължи да върви изправена. Тя се приведе още по-ниско и заситни прегърбена по петите на мърдраала. Съществото крачеше равномерно, но колкото и бързо да подтичваше, превита на две, разстоянието между него и нея не се смаляваше. Таванът се сниши още повече, със зъбите на Великия властелин, щръкнали надолу да разкъсат изменници и глупци, и Могедиен се смъкна на ръце и колене, запълзя, после се смъкна още и още, и продължи пълзенето си на лакти и колене. Светлина заблещука и запримигва в тунела, нахлуваща от входа към самата Яма, и Могедиен запълзя по корем, задърпа се напред и напред с ръце, забута с крака. Каменни резци се заравяха в плътта й, деряха дрехата й. Задъхана, тя издращи последното разстояние под звуците на разпарящата се вълна.
Погледна назад и потръпна от ужас. На мястото на устието на тунела бе изникнала гладка каменна стена. Навярно Великия властелин бе преценил безукорно времето и ако се беше забавила малко повече…
Издатината, на която лежеше, се протягаше над прошарено с черни петна червено езеро от разтопен камък, сред което пламъци, високи един човешки бой, танцуваха, чезнеха и се издигаха отново. Над главата й открита кухина се издигаше към небе, в което препускаха подивели облаци, нашарени с червени, жълти и черни жилки, самите те сякаш яхнали ветровете на времето. Не беше забуленото с тъмни облаци небе, което се виждаше отвън над Шайол Гул. Но всичко това не задържа погледа й и не просто защото го беше виждала много пъти. Въртела към онова място, където бе затворен Великия властелин, тук не беше по-близо, отколкото навсякъде другаде по света, но тук тя можеше да го усети, тук тя можеше да се окъпе в славата на Великия властелин. Вярната сила тук се плискаше наоколо и с такава мощ, че ако се опиташе да прелее, тя щеше да я изпепели.
Тя понечи да се изправи на колене и изведнъж нещо я удари между раменете, прикова я безжалостно към каменната издатина и изкара въздуха от дробовете й. Зашеметена, тя се помъчи да си поеме дъх и извъртя глава. Мърдраалът стоеше изправен зад нея, здраво притиснал гърба й с ботуша си. Тя почти прегърна сайдар, въпреки че преливането тук без изрично позволение бе равносилно на смърт. Нахалството горе на склоновете беше едно, но това!
— Знаеш ли коя съм? — настоя тя. — Аз съм Могедиен! — Безокият я изгледа така, сякаш беше някакво насекомо; тя често бе виждала мърдраали да гледат по същия начин простосмъртни човешки същества.
МОГЕДИЕН. Този глас вътре в главата й заличи всякаква мисъл за мърдраала; почти заличи всякаква мисъл изобщо. В сравнение с това всяка най-дълбока прегръдка на човешка любов бе като капка вода до океана. КОЛКО ДЪЛБОК Е ПРОВАЛЪТ ТИ, МОГЕДИЕН? ИЗБРАНИТЕ ВИНАГИ СА НАЙ-СИЛНИТЕ, НО ТИ ПОЗВОЛИ ДА ТЕ ПЛЕНЯТ. ТИ УЧИ ОНЕЗИ, КОИТО ЩЕ МИ СЕ ОПЪЛЧАТ, МОГЕДИЕН.
Миглите й запърхаха, докато се мъчеше да възвърне разсъдъка си.
— Велики властелине, научих ги само на дребни неща и се съпротивлявах, доколкото можех. Учих ги уж как да могат да разпознаят мъжко преливане. — Успя дори да се изсмее. — Упражняването им причинява такова главоболие, че след това не могат да преливат с часове. — Тишина. Може би така бе по-добре. Това те се бяха отказали да го учат дълго преди освобождаването й, но не беше нужно Великия властелин да го знае. — Велики властелине, знаеш как съм ти служила. Служа ти в сенките и твоите врагове никога не усещат ухапването ми преди отровата да е подействала. — Не посмя чак да му каже, че едва ли не се бе оставила да я пленят нарочно, за да ги прояде отвътре, но можеше поне да го намекне. — Велики властелине, ти знаеш колко много твои врагове унищожих през Войната на Силата. От сенките, невидима, или ако ме видеха, ме пренебрегваха, защото им се струваше, че изобщо не мога да бъда заплаха. — Тишина. И след това…
МОИТЕ ИЗБРАНИ СА ВИНАГИ НАЙ-СИЛНИТЕ. РАЗДВИЖВАМ РЪКАТА СИ.
Този глас, отекващ в черепа й, разтопи костите й и ги превърна във вряща мед, а мозъка й — в пламък. Мърдраалът бе хванал брадичката й в шепа и надигаше главата й нагоре, докато взорът й не се изчисти достатъчно, за да види ножа в другата му ръка. Всичките й мечти и въжделения щяха да свършат тук — с прерязано гърло, а тялото й щеше да отиде за храна на тролоците. Навярно Шайдар Харан щеше да остави избрана мръвка за себе си. Навярно…