Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Стивън продължи да сънува. Този път в съня си видя как хълмовете се движат и небето плаче. Дърветата дойдоха при него и му разказаха тайните си, като му откриха кои дървета са негови приятели и кои — врагове. В камъчетата и изсъхналите листа се криеха човешки съдби. Насън Стивън откри, че всичко на света — камъни и реки, листа и огън — има предназначение, което изпълнява най-усърдно, но също така разбра, че понякога е възможно да убедиш нещата да променят предназначението си.
Когато се събуди, слънцето изгряваше. Или поне така изглеждаше. Светлината беше водниста, мъждива и неизразимо тъжна. От всички страни се издигаха големи, сиви, навъсени хълмове, а между хълмовете се ширеше черно блато. Стивън никога не беше виждал пейзаж, така очевидно създаден с целта мигновено да хвърли човек в дълбоко отчаяние.
— Това едно от кралствата ви ли е, сър? — попита икономът.
— От моите кралства? — възкликна учуден джентълменът. — О, не! Това е Шотландия!
Той внезапно изчезна и след миг се появи отново с куп инструменти. Сред тях имаше брадва, гребло и три предмета, които Стивън не беше виждал досега. Единият приличаше малко на мотика, другият — на права лопата, а последният беше много странен, нещо средно между лопата и коса. Джентълменът ги връчи на Стивън, който ги изгледа озадачено.
— Нови ли са, сър? Толкова са лъскави!
— Ясно е, че не можем да използваме инструменти от обикновен метал за магическото начинание, което смятам да предприема. Тези са направени от сплав на живак и звезден блясък. А сега, Стивън, трябва да потърсим парче земя, където росата още не е паднала, и ако копаем там, със сигурност ще намерим торфен дъб!
В цялата долина тревите и ниската блатна растителност се къпеха в роса. Дрехите, ръцете, косата и кожата на Стивън бяха покрити с кадифена сива влага, а косата на джентълмена, която винаги изглеждаше зашеметяващо, сега блестеше още по-ярко от обикновено благодарение на искриците от милионите водни капчици. Той сякаш имаше ореол от диаманти.
Джентълменът бавно тръгна през долината, като се взираше в земята. Стивън го последва.
— А! — възкликна джентълменът. — Ето!
Откъде джентълменът разбра това — Стивън не можа да каже.
Те се намираха насред блатиста местност — същата като навсякъде другаде в долината. Наблизо нямаше дърво или камък, които да отбелязват мястото. Но джентълменът закрачи уверено напред, докато стигна плитка падина. По средата й имаше дълга и широка ивица земя без никаква роса.
— Копайте тук, Стивън!
Джентълменът се оказа изненадващо добре запознат с изкуството за добиване на торф. И макар че самият той не свърши никаква работа, подробно инструктира Стивън как да премахне горния пласт треви и мъх с един инструмент, как да изреже торфа с друг и как да повдигне изрязаните парчета с трети.
Стивън не беше привикнал на тежка физическа работа, затова скоро се задъха и цялото тяло го заболя. За щастие не му се наложи да копае твърде надълбоко, защото скоро удари на нещо, значително по-твърдо от торфа.
— А! — възкликна джентълменът много доволен. — Това е торфен дъб. Отлично! А, сега, Стивън, режете около него!
Това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Дори след като Стивън изряза достатъчно торф, за да оголи парчето дърво, все още му беше трудно да различи къде свършва дървото и къде започва торфът — и двете бяха черни, мокри и хлъзгави. Той изкопа още малко и разбра, че това всъщност беше цяло дърво, макар джентълменът да го наричаше парче.
— Не можете ли да го вдигнете с магия, сър? — попита Стивън.
— О, не! В никакъв случай! Аз ще го поискам от това дърво голяма услуга и затова наш дълг е да облекчим излизането му от блатото в широкия свят! Сега вземете тази брадва, Стивън, и отсечете парче, високо до ключицата ми. После ще го извадим с помощта на рилото и бивника!
Това отне още три часа. Стивън отсече парче дърво с исканата от джентълмена дължина, но изваждането му от блатото се оказа задача, непосилна за сам човек, и джентълменът се видя принуден да слезе в калната воняща яма заедно с него, след което двамата напрегнаха мишци, за да изтеглят и повдигнат дървото.
Когато най-после свършиха, Стивън се хвърли на земята в състояние на крайно изтощение, а джентълменът се изправи и доволно огледа дървото.
— Е — каза той, — беше много по-лесно, отколкото очаквах.
Внезапно Стивън отново се озова в горното помещение на кафене „Йерусалим“. Той погледна себе си, а после джентълмена. Хубавите им дрехи бяха съсипани, и двамата бяха от глава до пети в блатна кал.