Нож от блянове

Ранд кимна. Добре, че поне не гледаше с пренебрежение на тежкото положение в града.

— Има две момчета, живеят извън градските стени. Дони и Ком. Нищо повече не знам за имената им. Около десетгодишни. Щом бунтовниците се усмирят и можете да излезете от Камъка, ще съм благодарен, ако ги намерите и ги държите под око.

Мин изпъшка и по връзката протече скръб, толкова силна, че почти надви изблика на обич, дошъл с нея. Така. Смърт трябваше да е видяла. Но за Моарейн беше сбъркала. Навярно това ясновидство можеше да се промени от тавирен.

„Не — изръмжа Луз Терин. — Ясновидството й не може да се отмени. Трябва да умрем!“ Ранд го заглуши.

Дарлин като че ли се озадачи от молбата, но я прие. Какво да прави, щом беше отправена от Преродения Дракон?

Ранд тъкмо се канеше да обясни целта на посещението си, когато в стаята влезе Бера Харкин, една от Айез Седай, които бе изпратил в Тийр да се оправят с бунтовниците, и погледна намръщено през рамо, сякаш Девите я бяха затруднили. Сигурно. Айилците гледаха на заклелите му се Айез Седай като на чирачки на своите Мъдри и Девите използваха всяка възможност да напомнят на чирачките, че все още не са Мъдри. Беше едра жена с къса кафява коса и грубовато лице и въпреки зелените коприни щеше да прилича на селянка, ако не беше айезседайската липса на възраст. Селска жена, управляваща дома и фермата си с твърда ръка обаче, и способна да каже дори на крал да не влачи кал в кухнята й. Зелена Аджа беше, в края на краищата, с цялата гордост и напереност на Зелената Аджа, от глава до пети. Намръщи се и на Аливия, с присъщото на Айез Седай презрение към дивачки, но мръщенето се сведе само до хладина, щом извърна погледа си към Ранд.

— Хм, трябва да кажа, че не би трябвало да се изненадвам, че те виждам, предвид случилото се тази сутрин. — Откопча семплата сребърна тока на наметалото си, закопча я на кесията на колана си и сгъна наметалото през ръка. — Макар че може да е и заради вестта, че другите са на не повече от ден западно от Еринин.

— Другите? — отрони Ранд. Тихо и твърдо като стомана.

Бера явно не се впечатли. Продължи да оправя гънките на наметалото си.

— Другите Върховни лордове и лейди, разбира се. Сунамон, ТолмеРан, всички. Явно много са се разбързали към Тийр. Колкото позволяват конете на ратниците им.

Ранд скочи толкова бързо, че мечът му се закачи за облегалката на креслото. Само за миг, защото позлатеното дърво, вече отслабено от предишния му удар, се разцепи с пукот и облегалката падна на килима. Той дори не я погледна. Глупаци! Сеанчанците на границата на Алтара, а те се връщаха в Тийр?

— Всички ли сте забравили какво значи да се подчиняваш? — викна той. — Веднага пратете вестоносци. Да се върнат в Иллиан по-бързо, отколкото са дошли, иначе ще ги избеся!

— Две — каза Кацуан. Какво броеше, в името на Светлината? — Малък съвет, момченце. Попитай я какво се е случило тази сутрин. Надушвам добри новини.

Бера леко се сепна — чак сега забеляза, че Кацуан е в стаята. Изгледа я много предпазливо и престана да си опипва наметалото.