Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Стига си се цупил, Дарлин — измърмори насмешливо Каралайн с гърления си глас. — Мъжете много се цупят, нали, Мин? — Неясно защо Мин се изсмя.
— Вие какво търсите тук? — строго попита Ранд двамата, които не беше очаквал да види. Взе бокала от едната слугиня, докато другата се колебаеше между Мин и Аливия. Мин спечели, може би защото синята рокля на Аливия беше съвсем семпла. Отпи от виното си, след което се приближи до Каралайн — само един поглед на кайриенката и Дарлин се отдръпна ухилен — и двете си доближиха главите и си зашепнаха тихичко. Изпълнен със Силата, Ранд успя да долови по някоя дума. Неговото име, и на Дарлин.
Вейрамон Саняго, също Върховен лорд на Тийр, не беше нисък и стоеше прав като меч, но у него имаше нещо, което напомняше за надут петел. Посивялата му брада, островърха и намаслена, направо стърчеше от гордост.
— Да живей Господаря на Утрото — рече той и се поклони. Изпя го, по-точно. Вейрамон много си падаше по припяването и декламацията.
— Защо съм тук ли, милорд? — Въпросът сякаш го беше озадачил. — Ами, като чух, че Дарлин е обсаден в Камъка, какво друго можех да направя, освен да му се притека на помощ? Душата да ми изгори дано, опитах се да убедя и още няколко от другите да ме придружат. Щяхме набързо да сложим край на Естанда и цялата им пасмина, заклевам се!
— И стисна юмрук да покаже как щял да съкруши бунтовниците. — Но само Анайела намери кураж. Мекушава пасмина са кайриенците! — Каралайн млъкна и така го изгледа, че щеше да предпочете с меч да го мушнат, ако я беше забелязал. Асторил нацупи устни и заби очи във виното си.
Върховната лейди Анайела Наренцелона също носеше палто и впити бричове с ботуши с високи токове, макар да беше добавила дантела на дипли, а зеленото й палто бе обсипано с перлички. Върху черната й коса беше кацнала малка шапчица, обшита с перли. Дребничка и хубава, тя го удостои с реверанс и къдрава усмивка и като че ли бе готова да сграбчи ръката му и да я зацелува. „Кураж“ не беше най-точната пума за тази жена. „Хладнокръвие“, от друга страна…
— Милорд Дракон — изгука тя. — Жалко, че не мога да ви докладвам пълен успех, но моят старши на конницата загина в битка със сеанчанците, а вие оставихте повечето ми ратници в Иллиан. Все пак успях да нанеса удар във ваше име.
— Успех? Удар? — Навъсеният поглед на Аланна наведнъж обхвана и Вейрамон, и Анайела, преди отново да се извърне към Ранд. — Дебаркираха с един кораб на пристаните на Камъка, но повечето си ратници и всички наемници от Кайриен ги оставиха на брега горе, отделени от другите. И им заповядаха да влязат в града и да атакуват бунтовниците. — Изсумтя възмутено. — Единственият резултат беше много жертви от двете страни, а преговорите ни с бунтовниците се върнаха там, откъдето започнаха. — Къдравата усмивка на Анайела се сгърчи.
— Моят план беше да направим излаз от Камъка и да ги атакуваме от двете страни! — горещо възрази Вейрамон. — Дарлин отказа. Отказа!
Дарлин беше престанал да се хили. Стоеше леко разкрачен и приличаше на човек, който съжалява, че не държи меч вместо бокал.
— Казах ти го още тогава, Вейрамон. Дори да бях оголил Камъка от Бранителите, бунтовниците пак щяха да ни превъзхождат многократно. Многократно! Привлекли са всеки наемен меч от Еринин до залив Ремара.
Ранд седна на едно от креслата и преметна ръка на високия гръб. Тежките облегалки бяха без подпорки, тъй че мечът не беше проблем. Каралайн и Мин като че ли бяха превключили разговора си на облекло. Най-малкото си опипваха палтата и ушите му долавяха думи като кръстат бод и веревна кройка, каквото и да значеше това. Погледът на Аланна пробягваше между него и Мин и той усещаше по връзката борба между неверие и подозрителност.
— Оставих ви двамата в Кайриен, защото исках да сте в Кайриен — заговори той. Не се осланяше и на двамата, но в Кайриен нямаше да нанесат голяма вреда, там щяха да са чуждоземци без власт и сила. В гласа му се прокрадна яд, подсилен от гаденето. — Ще обмислите как да се върнете там колкото може по-скоро. Колкото може по-скоро.
Усмивката на Анайела увяхна още повече и тя раболепно се присви. Виж, Вейрамон беше замесен с по-сурова мая.
— Милорд Дракон, ще ви служа там, където заповядате, но най-добре мога да ви служа на родна земя. Познавам ги тези бунтовници, знам в какво може да им се вярва и в какво…
— Колкото може по-скоро! — сряза го Ранд и удари с юмрук по стола толкова силно, че дървото изпращя.
— Едно — каза Кацуан, съвсем ясно и съвсем непонятно.