Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Жозефин скочи, тази мисъл я ужаси. Прибра чашите, конфитюра, остатъците от закуската. Ама естествено! Няма да е сам! Как можа да й хрумне такова нещо? Сякаш само за мен ще мисли! Тя търсеше трескаво нещо, с което да ангажира ръцете, ума си, нещо, което да я отклони от ужасното предположение, когато чу, отначало тихо, после все по-силно, докато мелодията от радиото гръмна в главата й: „81гап§ег8 ш 1Ье т§Ь1“, да, той е там, да, съвсем сам, да, очаква те... Тя притисна каната със студения чай до гърдите си, ехсЬап§т§ §1апсез, юуегз а1 Гн8( 81§1г1, т юуе &геуег, сюиЪйиЪкюи... и погледна сестра си в очите:
- Ами дали да не тръгна още сега? Нали няма да ти е неприятно?
- Сега? - изненада се Ирис.
Погледна сестра си, която с непоколебим вид стискаше толкова силно каната, че имаше опасност да я счупи.
Ирис се престори за миг, че се колебае, след което кимна.
- Както решиш, но внимавай по пътя. Не забравяй за бурята от хороскопа!
Жозефин приготви сака си за десет минути, нахвърля всичко, което й попадна пред очите, непрестанно си мислеше: дали ще е там? Дали ще е там? Седна леглото, за да успокои блъскането на полудялото си сърце, стана, за да продължи да мята дрехи в пътната чанта, докосна компютъра - дали да го вземе; не, не, той ще бъде там, сигурна съм, сюиЬккдЬкюи... Втурна се в кухнята, разцелува Ирис, блъсна си рамото в стената, извика от болка, ще ти звънна, щом пристигна, трябва да взема други обувки за плажа, ключовете ми! Къде са ми ключовете? Повика асансьора. А кучето? Дю Геклен, къде е паничката, възглавницата му? взех ли всичко? с ръка на главата, сякаш я пазеше да не отлети, тропна с крак нетърпеливо, как се влачи асансьорът, сега пък спира на втория. Малкият Ван ден Брок, забравих как се казваше, Себастиен ли беше? да, Себастиен се качи, влачеше огромна пътна чанта. Русата му коса стърчеше на къси златисти снопчета, загорелите му ръце и бузи лъщяха, очите му със сериозен поглед се стрелкаха изпод изруселите мигли.
- На почивка ли отиваш? - осведоми се Жозефин, готова да дари всяко живо същество с любовта, изпълнила сърцето й и аха да прелее...
- Бях и пак отивам - уведоми я момчето с твърд началнически тон.
- Аха! И... откъде се връщаш?
- От Бел Ил.
- На гости у семейство Льофлок-Пинел?
- Да. За една седмица.
- Добре ли беше?
- Ловихме големи розови скариди...
- Гаетан добре ли е?
- Да. Обаче Домисий я наказаха. Цяла седмица заключена в стаята си на хляб и вода, без да си покаже носа навън...
- Ооо! - възкликна Жозефин. - Какво толкова страшно прегрешение е извършила?
- Баща й я видял да се целува с момче. Тя още няма тринайсет, знаете ли - уточни с неодобрителен тон, сякаш да наблегне на дръзкото поведение на Домисий. - Тя казва, че е по-голяма, обаче аз съм наясно.
Той слезе на партера, ритайки огромния сак. Пъшкаше, потеше се, приличаше на... на детето, каквото си беше.
- Колата е отпред. Мама проверява апартамента и ще заключи, а татко товари багажа. Приятна почивка, госпожо.
Жозефин слезе на второто ниво на сутерена, където беше паркингът. Прибра сака в багажника, отвори на Дю Геклен да се покатери отзад, тя седна зад волана. Обърна огледалото за задно виждане и се погледна. „Ти ли си тази жена, дето се е втурнала към Довил и мълчаливия си любовник с предчувствието, че той непременно ще е там? Изстреляна от песен, чута по радиото! Не мога да те позная, Жозефин!“
При Руан видя големи тъмни облаци, все едно бе паднал вечерният мрак, и продължи към Довил под заплахата всеки миг да я удари страхотна буря. Значи това е бурята! Направи усилие да се засмее. Ето какво значи да живееш с Ирис, заприличах на нея и взех да вярвам в тези глупости. В скоро време с котка на рамото ще започне да гледа на карти. Ходи на всякакви врачки и те всички без изключение й предсказват голяма любов „на живот и смърт“. Тя я чака, седнала пред вентилатора, наострила слух да чуе превъртането на ключовете на етажа на Льофлок-Пинел. Щях да й преча, ако бях останала.
Пристигна в ранния следобед. Чайките кряскаха, правеха кръгчета ниско над къщата. Вдъхна дълбоко влажния солен вятър. Огледа къщата отвисоко, от пътеката, която стигаше до входната площадка. Капаците бяха пуснати. Въздъхна. Нямаше го.
Силен порив на вятъра отвя една плоча от покрива и я пусна в краката й. Жозефин се заслони с длан, после вдигна глава и видя, че половината покрив се беше разлетял. На някои места бяха останали само голи греди и дебел пласт стъклена вата като раздиплена крем пита. Все едно огромно гребло беше минало над къщата и беше отнесло цели редици плочи. Обърна се да види дърветата в парка. Някои леко трепкаха, но бяха непокътнати, други се белееха, разцепени като стръкове обелен праз. Щеше да изчака да види какво ще каже за покрива майсторът и след това щеше да се обади на Ирис, за да й съобщи за нанесените поражения.