Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Сеанчанците ангажираха вниманието на повечето вражески преливащи. Което пречеше на някои от преливащите шараи да мятат огън по лагера на Брин през реката. Нямаше смисъл да се притеснява, че ще го ударят. Тук беше толкова невредим, колкото щеше да е навсякъде, освен може би ако се оттеглеше чак до Бялата кула. Не можеше да _понесе_ идеята да е в безопасност в някоя стая някъде, на мили от бойното поле.
„Светлина - помисли Брин. - Сигурно точно така ще правят командирите в бъдещето. Безопасна командна позиция, достъпна само през портали.” Но един пълководец трябваше да усеща течението на бойното поле. Не можеше да го прави от мили разстояние.
- Как се справят копията на хълмовете? - попита той.
- Много добре, милорд - каза Холком. - Толкова, колкото може да се очаква след няколко часа задържане на тролоци. - Брин беше разположил отбранителни линии от копиеносци на средата на хълмовете. Всички тролоци, които успееха да пробият през кордона, можеше да бъдат прихванати от стрелците над него, без да се разстройва работата на Айез Седай. - Пиките, бранещи Червената Аджа на средата на хълма, ще трябва скоро да получат подкрепление обаче. Загубили са доста в последния щурм.
- Ще трябва да издържат още малко. Червените са достатъчно гадни да се погрижат за всяко изчадие, ако още пробият през отбраната. - Така поне се надяваше. Поредният взрив сплеска една палатка наблизо. - А отделенията стрелци горе? - Брин изрита от пътя си паднала алебарда.
- На някои им привършват стрелите, милорд.
Е, за това не можеше да направи кой знае какво. Погледна към брода, където цареше пълна бъркотия. Глождеше го, че е толкова близо до боя, а няма представа как вървят нещата за войниците му.
- Някой знае ли какво става на брода? - изрева той и се обърна към адютантите си. - Не мога да видя и едно проклето от Светлината нещо, само гмеж от тела и огнените кълба, дето хвърчат насам-натам и ни заслепяват!
Холком пребледня.
- Сеанчанските жени преливат все едно имат нажежени до червено железа натикани в… искам да кажа, доста затрудняват шараите, милорд. Левият ни фланг току-що понесе много жертви, но изглежда, че вече отбиват врага удивително добре.
- Не сложих ли Йони начело на пиките там?
- Капитан Шагрин е мъртъв, милорд - докладва току-що дотичал вестоносец. Лицето му беше в кръв. - Току-що идвам оттам.
„Да ме изгори дано.” Е, Йони винаги беше искал да падне в битка. Брин овладя чувствата си и попита:
- Кой командва сега?
- Уно Номеста - отвърна вестоносецът. - Стегна ни, след като Йони падна, но предупреждава, че сме силно притиснати.
- Светлина, Номеста дори не е офицер! - Все пак имаше опит в тежката конница от години и сигурно нямаше да се намери по-добър мъж на седлото от него. - Добре, връщай се и му кажи, че му давам малко подкрепления.
Отново се обърна към Холком.
- Иди при капитан Денхолд и го накарай да прати конния си резервен ескадрон през брода да укрепи левия ни фланг. Да видим какво могат да направят ония иллианци! Не можем да загубим тази река!
Вестоносецът затича. „Ще трябва скоро да направя нещо, за да облекча Айез Седай.”
- Аннах, къде си? - ревна Брин.
Двама войници, които си говореха наблизо, бяха избутани настрани и между тях се провря едра млада жена, бивша търговска охрана, а сега - боец от пехотата и вестоносец на служба при генерал Брин.
- Милорд?
- Аннах, иди помоли онова имперско чудовище, водачката на сеанчанците, ако е така добра, да ни заеме малко от проклетата си конница.
- Точно така ли да го формулирам? - попита Аннах и отдаде чест. Хилеше се.
- Ако го направиш, момиченце, ще те хвърля от някоя скала и ще оставя Юкири Седай да пробва няколко от новите си сплитове за падане върху тебе. Бегом!
Вестоноската се ухили още по-широко, обърна се и затича към терена за Пътуване, за да я прехвърлят.
Сюан го изгледа.
- Кисел ставаш нещо.
- Влияеш ми добре - сопна се Брин и погледна нагоре към сянката, преминала по небето. Посегна за меча си, очакваше поредното ято драгхари. Оказа се само един от сеанчанските летящи зверове. Брин въздъхна облекчено.
Огнено кълбо профуча и шибна съществото в небето. То се завъртя във въздуха с пламнали криле и запада. Брин изруга и отскочи назад, щом чудовищното създание рухна на пътеката точно пред него, където тичаше вестоноската Аннах. Трупът му се претъркаля върху нея и се натресе в една от обозните палатки. Миг след това ездачът на ракена тупна на земята.