Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Брин се съвзе, скочи напред и се шмугна под падналото платнище и пилони, покрили пътеката. Двамата от охраната му хванаха един затиснат от крилото на мъртвия звяр войник и го издърпаха, а Сюан коленичи и извади ангреала си, за да направи Цяра.
Брин клекна до падналата Аннах. Беше премазана от падналия звяр.
- Да го изгори дано! - Изтласка бързо от ума си мисълта за мъртвата, за да реши какво да направи. - Трябва ми някой, който да иде при сеанчанците!
От свитата му в лагера бяха останали само двама от охраната и един писар. Трябваше да помоли сеанчанците да му дадат още конница. Всичко зависеше от това да опази Айез Седай на хълмовете. В края на краищата самата Амирлин беше там горе с тях.
- Май ще трябва да идем ние - каза Брин, след като се надигна от трупа на Аннах. - Сюан, имаш ли достатъчно сила да направиш портал с тоя ангреал?
Тя също се изправи. Постара се да прикрие умората си, но това не му убягна.
- Мога, макар че ще е толкова малък, че ще трябва да изпълзим през него. Не познавам достатъчно добре този район. Ще трябва да се върнем до центъра на лагера.
- Да ме изгори дано! - изръмжа Брин и се обърна, понеже откъм реката отекнаха нови взривове. - Нямаме време за това.
- Мога да ида да потърся други вестоносци - каза един от охраната. Другият помагаше на войника, когото Сюан бе Изцерила.
- Не знам дали имаме още вестоносци - каза Брин. - Я просто да…
- Аз ще отида.
Мин Фаршоу се изправи и изтупа прахта от дрехите си. Брин почти беше забравил, че я беше пратил да помага като писар в една от обозните части.
- Изглежда, че няма да писарствам в близко бъдеще - каза Мин и огледа рухналата палатка. - Мога да тичам не по-зле от всеки ваш вестоносец. Какво да направя?
- Намери сеанчанската императрица - каза Брин. - Лагерът й е на няколко мили северно оттук, на арафелската страна. Иди до терена за Пътуване. Те знаят къде да те пратят. Кажи на императрицата, че трябва да ми прати още конница. Резервите ни са изчерпани.
- Разбрано - каза Мин.
Не беше войник. Но то май половината му армия не бяха войници допреди няколко седмици.
- Върви - каза той и се усмихна. - Ще го призная за един работен ден от това, което ми дължиш.
Тя се изчерви. Той да не би да си мислеше, че ще забрави клетвата си? Все едно с кого беше близка. Клетвата си беше клетва.
Мин затича през армейския тил. Лагерът имаше повече палатки, отколкото коли - бяха докарани от снабдителните складове в Тар Валон и Тийр, за да заменят изгубените при първата атака на шараите. Оказаха се препятствия, които трябваше да заобикаля, докато намери терена за Пътуване.
Теренът представляваше редица оградени с въжета карета, номерирани с боядисани дъски, набити в земята. Четири жени със сиви шалове си говореха приглушено, като едната държеше отворен портал за обозна кола, натоварена със стрели. Кротките волове не вдигнаха глави, когато подобно на комета огнено кълбо се натресе в земята наблизо и изхвърли нажежени до червено камъни във въздуха и върху купчина походни завивки, които запушиха.
- Трябва да отида до сеанчанската армия - каза Мин на Сивите. - Заповед на лорд Брин.
Една от Сивите, Ашманаил, я изгледа. Погледът й обходи бричовете и къдриците й и жената се намръщи.
- Елминдреда? Сладурче, какво правиш тук?
- Сладурче ли? - попита една от другите. - Тя е от писарите, нали?
- Трябва да ида до сеанчанската армия - повтори Мин задъхано. - Заповед на лорд Брин.
Този път май я чуха. Една от жените въздъхна и попита другите:
- Четвърти квадрат ли?
- Трети, скъпа - отвърна Ашманаил. - Всеки момент до четвърти може да се отвори портал от Иллиан.
- Трети - каза първата и махна на Мин. Малък портал разцепи въздуха в карето. - Всички вестоносци пълзят - обясни жената. - Трябва да пестим силите си. Порталите трябва да се правят разумно малки.
„Да бе, разумно” - помисли ядосано Мин и изтича до дупката. Смъкна се на ръце и колене и пропълзя.
Озова се в кръг изгорена до черно трева, бележеща терена. До него стояха двама сеанчански стражи с лентички на копията и с лица, скрити зад насекомоподобните им шлемове. Мин понечи да тръгне напред, но единият я спря с ръка.
- Аз съм вестоносец от генерал Брин - каза тя.
- Нови вестоносци чакат тук.