Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— О-о! — Майката погледна към палатката, в която се шмугна малчуганът. После отново спря поглед върху момичето. — А вие отдавна ли сте в Калифорния? — попита тя.
— От около шест месеца. Отначало живеехме в един правителствен лагер, после заминахме другаде, по на север, а когато се върнахме в същия лагер, беше вече пълно. Там живеехме чудесно!
— А къде е този лагер? — попита майката. Тя взе от Рути начупените клони и ги пъхна в огъня. Рути с омраза погледна по-голямото от нея момиче.
— Край Уийдпач. Там има клозети, душове, корита за пране, вода, колкото искаш — хубава за пиене; вечер — музика, всички свирят, на каквото могат, а в събота танци. Просто чудесно! И за децата има място за игра, и в клозетите — хартия. Дръпнеш дръжката — потича вода; а полицаи там никакви няма — никой не наднича в палатките, пък началникът, който командува целия лагер, е един такъв вежлив — ще ти дойде на гости и ще поговори с теб, и никак не се надува. Ех, как ми се ще да поживеем още там!
Майката каза:
— За пръв път чувам за такъв лагер. Да, няма да е лошо да пера в корито.
Момичето продължи с възторжен глас:
— И знаете ли, че там топлата вода тече по тръби; пъхнеш се под душа — и готово, толкова е приятно! Такъв лагер няма никъде другаде.
Майката рече:
— Та, казваш, там сега било пълно?
— Да, пълно. Когато отидохме последния път, всичко беше заето.
— Сигурно в този лагер вземат много пари — каза майката.
— Да, ала ако нямаш пари, може да работиш за сметка на престоя — по два часа всяка седмица. Пращат те да чистиш нещо. Или сандъците за боклук, или нещо друго. А вечер хората се събират, разговарят, слушат музика и топлата вода тече ли, тече по тръбите. По-хубав от този лагер няма никъде.
Майката рече:
— Да можехме и ние да поживеем там!
Досега Рути се сдържаше, но в този миг извика ядосано:
— А пък нашата баба умря ей в този камион. — Момичето учудено я погледна. — Да, да — каза Рути. — Съдебният лекар я прибра. — Тя стисна устни и счупи още два-три клона.
Уинфийлд замига, слисан от смелите думи на Рути.
— Умря в камиона — повтори той след нея. — А съдебният лекар я сложи в една голяма кошница.
Майката рече:
— Затваряйте си устата, иначе ще ви изгоня. — И тя хвърли още клони в огъня.
В другия край на лагера Ал се приближи да погледа пасването на клапаните.
— Май че скоро ще свършиш — каза той.
— Останаха още два.
— А момичета има ли тук?
— Аз съм женен — рече младежът. — Нямам време за тях.
— А аз пък винаги имам — отговори Ал. — За нещо друго може да нямам, но за момичета винаги намирам време.
— Като погладуваш малко, друга песен ще запееш.
Ал се засмя:
— Всичко става. Дотогава обаче ще си пея старата песен.
— Говорих с един от вашите. Заедно ли пристигнахте?
— Да. Това е брат ми Том. С него бъди по-внимателен. Той уби един човек.
— Уби ли? За какво?
— Сбили се. Онзи го мушнал с нож. А брат ми го цапардосал по главата с една лопата.
— Гледай ти! Е, а съдиха ли го после?
— Пуснаха го, защото това бе станало при сбиване — отвърна Ал.
— Той не прилича на побойник.
— Не, разбира се. Том не е побойник. Само че не обича никому да остава длъжен. — Ал говореше с гордост. — Том е спокоен човек. И все пак с него е по-добре да си нащрек.
— Поговорихме двамата. Стори ми се, че не е лош.
— Не, той не е лош. Кротък е, но когато го предизвикат, стой да гледаш какво ще стане. — Младежът се зае с последния клапан. — Дай да ти помогна да сложиш клапаните, ще поставим и главата на блока.
— Е, добре, помогни ми, щом няма какво да правиш.
— Трябваше да лягам да спя — каза Ал, — ала щом видя мотор, ръцете просто ме засърбяват за работа. Не мога да се въздържа.
— Ще ти бъда благодарен за помощта — рече младежът. — Казвам се Флойд Ноулс.
— А аз — Ал Джоуд.
— Много ми е приятно да се запознаем.
— На мене също — каза Ал. — Стария уплътнител ли ще оставиш?
— Няма как — отговори Флойд.
Ал извади от джоба си нож и застърга с него блока на мотора.
— Ох! — рече той. — Нищо не обичам повече от това да се занимавам с някой мотор.
— А момичетата?