Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Умно момче. — Замира се обърна към Делмастро. — Дел, дай да съставим списъка за Веселата вахта тая вечер. Те могат да слязат с нас на брега, когато тръгнем на съвет. Да кажем… половината корабен екипаж. Да бъде честно.
— Добре — съгласи се Дел. — А докато се върнем от събранието, те могат да чакат в лодките и да се оглеждат по съвместителство за неприятности?
— Точно така — отвърна Замира. — Както и останалият екипаж, предполагам.
— Капитане… — прошепна Дел на ухото на Замира. — За какво, по дяволите, е това събрание?
— Кофти работа, Езри. — Тя погледна Леоканто и Жером, които се смееха и се шегуваха помежду си, без да забелязват, че ги наблюдават. — Кофти е, ако е истина. Кофти е и ако не е.
Тя обгърна с ръка рамото на Езри — тази млада жена, която бе обърнала гръб на живота на разглезена аристократка от Никора, издигнала се от помиярската вахта до помощник-капитан, разминала се на косъм със смъртта десетина пъти за два пъти по-малко години, за да удържи безценната „Орхидея“ на Замира на вода.
— Някои неща, които ще чуеш тази вечер, засягат Валора. Не мога да знам за какво сте си говорили вие двамата насаме… по време на редките прекъсвания, когато си говорите насаме…
Езри вирна брадичка, усмихна се и не благоволи да се изчерви.
— … но онова, което имам да казвам, може и да не ти хареса.
— Ако има нещо за изясняване между нас — рече тихо Езри, — аз вярвам, че той ще го изясни. И не се боя да чуя каквото и да било.
— Моя Езри! — възкликна Замира. — Е, тогава да се обличаме за срещата с роднините. Броня и саби. Смажи си ножниците и наточи ножовете си. Сечивата може и да ни потрябват в ролята на решителни аргументи, ако разговорът тръгне на зле.
Тринайсета глава
Решителни аргументи
1
Една миля дълъг самотен плаж разделя Порт Продигал от руините на падналия му страж — Кастана Вореса, Величествената Крепост.
Построена, за да властва над северния бряг на пристанищния залив на Порт Величествен, преди промяна на късмета на Островите на призрачните ветрове да донесат и съответната промяна в името на града, сега крепостта не би издържала и на атака с вулгарен език, да не говорим за сабите и стрелите на вража войска.
Да кажем, че е бил построен евтино, би било несправедливо към зидарите скръндзи. Цели няколко товара верарски гранитни блокове бяха отклонени за строежа на къщи срещу пари за вино от отегчените чиновници, живеещи далече от родните си места. Величествените планове за стени и кули се превърнаха във величествени планове за стена и най-сетне — в скромни планове за по-малка стена с казарма, и за капак на цялата афера войнишкият гарнизон, пратен в тази казарма, се загуби по време на пътуването, пометен от лятна буря.
Единствената останка от крепостта, която върши работа, е един кръгъл каменен павилион на около петдесет крачки от брега, свързан с главните развалини с широк каменен насип. Построен бил с намерението да бъде платформа за катапулти, но катапулт така и не стигнал до него. В днешно време, когато пиратските капитани на Порт Продигал свикват съвет, за да обсъдят делата си, павилионът винаги е мястото, а времето — винаги по здрач. Тук капитаните си уговарят работите насаме, застанали върху камъните на една останала несбъдната верарска империя, върху разбитите стремежи на един град държава, която въпреки това беше разбила собствените им стремежи преди седем години.
2
Събранието започна като всяко подобно събрание, което Замира си спомняше — под пурпурночервеното залезно небе, с фенери, наредени върху древните камъни; влажният въздух бе гъст като дъха на животно, а хапещите насекоми вилнееха с всичка сила.
На капитанските съвети нямаше вино, нито храна, и никой не седеше. Седенето склоняваше хората към губене на време. Неудобството премахваше сантиментите от думите на всички и бързо ги водеше към центъра на проблемите.
За учудване на Замира двете с Езри пристигнаха последни. Замира огледа останалите капитани един по един и когато очите им се срещаха, кимаше приветливо.
Пръв беше Роданов, сега въоръжен, заедно с помощника си Идрена Корос, жилава руса жена, мъничко по-висока от Езри. Тя имаше осанката на професионален дуелист и бе прочута с уменията си с джеретийския ятаган с широко острие.
До тях стоеше Пиеро Строци, дружелюбен плешивец, гонещ петдесетака, придружен от лейтенанта си Джак Ухорезеца, наречен така заради онова, което обичаше да реже от главите на повалените си врагове. Разправяха, че ги щавел и шиел от тях изпипани огърлици, които пазел заключени в каютата си.