Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Той поздрави, навеждайки леко глава. Тогава Тито й обясни, че преди известно време той лично беше установил, че у тях има една цигулка сториони на име Виал...
– Може ли да знам как сте установили?
– ...която е много ценна и която, за съжаление, е била открадната преди повече от петдесет години от законните й притежатели...
– Притежателят й е господин Адриа Ардевол.
– ...а работата е там, че от десет години нейният законен собственик я търси, и, както изглежда, най-после сме я намерили...
– И сега аз трябва да ви вярвам.
– ...и вече знаем, че този инструмент е купен от неговия законен собственик на петнайсети февруари хиляда деветстотин трийсет и осма година в град Антверпен. Тогава е бил оценен много по-ниско от реалната му стойност. После са го откраднали. Конфискували. Законният собственик е преобърнал света, за да го намери, а след това няколко години е обмислял как да постъпи и сега, види се, се е решил да го изиска.
– Е, тогава да си го изиска по съдебен ред. И да докаже, че е истина тази толкова странна история.
– Има някои правни проблеми. Не искам да ви уморявам.
– Никак не съм уморена.
– Не искам да ви отегчавам.
– Аха. А как е попаднала в ръцете на съпруга ми?
– Господин Адриа Ардевол не ви е съпруг. Но ако желаете, мога да ви разкажа как е попаднала в ръцете на господин Адриа Ардевол.
– Моят съпруг има документ за собственост на инструмента.
– Вие виждали ли сте го?
– Да.
– Значи е фалшив.
– А защо трябва да ви вярвам?
– Кой беше собственикът според този документ?
– Как искате да си спомням? Показвал ми го е много отдавна.
– Всичко това е пълна безсмислица – каза Адриа, без да гледа Сара. Инстинктивно погали цигулката, но дръпна ръката си, сякаш го удари ток.
Бях много малък, но баща ми ме заведе в кабинета така, като че ставаше дума за някаква тайна, макар да нямаше никой друг вкъщи. И ми каза разгледай внимателно тази цигулка. Виал беше върху бюрото. Доближи до нея настолната лупа и ми нареди да гледам. Бръкнах в джоба и шериф Карсън ми каза внимавай, дете, това трябва да е нещо важно. Дръпнах ръката си, сякаш пареше, и разгледах цигулката под лупата. Цигулката, следите от пилене, малките драскотини. Мъничка пукнатина на горната страна. И околниците433, може би недостъчно лакирани...
– Всичко това, което виждаш, е нейната история.
Спомних си, че и друг път ми беше разказвал подобни неща за цигулката. Затова никак не се изненадах, като чух хау, това ми е познато. И затова отговорих на баща си да, нейната история. А какво искаш да ми кажеш?
– Че нейната история е свързана с много къщи и много хора, които никога няма да познаваме. Помисли си, от millesеttecentosessantaquattro434 до днес са минали...
– Ммм... Vediamo… Centonovantatrè anni.435
– Точно така. Виждам, че си ме разбрал.
– Не, татко.
– Аз преди осем месеца бях започнал да уча...
– Uno.436
– Uno.
– Due.
– Due.
– Tre.
– Tre.
– Quattro.
– Quattro.
– Cinque.
– Cinque.
– Sei.
– Sei.
– Sette.
– Sette.
– Otto.
– Octo.
– Otttto!
– Otttto!
– Bravissimo!
– ...защото италианският сам се учи и трябват само няколко урока, повярвай.
– Ама Феликс... Детето вече учи френски, немски, английски...
– Signor Симоне е много добър учител. За една година моят син ще се научи да чете Петрарка и няма какво да говорим повече.
Посочи ме, за да не остане никакво съмнение:
– Предупреден си, от утре започваш италиански.
Сега, пред цигулката, като чу как казвам сentonovantatrè anni, баща ми не можа да скрие чувството си на гордост, а това, признавам, ме накара да се почувствам напълно удовлетворен и възнаграден. И като посочи с една ръка инструмента, а другата сложи на рамото ми, каза сега е моя. Минала е през много места, но сега е моя. И ще бъде твоя. Ще бъде на твоите деца. На моите внуци. Ще бъде на нашите правнуци, защото никога няма да напусне семейството. Закълни ми се.
Питам се как мога да се закълна от името на още неродените. Но знам, че се заклех и от мое име. И всеки път, когато взимам Виал, си спомням тази клетва. Само след няколко месеца убиха баща ми по моя вина. И стигнах до заключението, че се случи по вина на цигулката.
– Господин Беренгер – каза Адриа, като я гледаше укорително – е бивш служител в магазина. Скара се с баща ми и с майка ми. И с мен. Той е измамник, не знаеш ли?
– Сигурна съм, че е лош човек и ти желае злото. Но знае прекрасно как баща ти е купил цигулката, бил е там.
– А въпросният Алберт Карбонел ми е далечен роднина, който иска да му викат Тито и сега върти магазина. Не ти ли прилича на заговор?
– Ако това, което твърдят, е вярно, все ми е едно дали има заговор. Ето адреса на собственика. Трябва само да се свържеш с него и така ние с теб ще бъдем наясно.