Кралство на пепелта

- Имаме ден път до Ферианската падина - съобщи на Каол през едно необичайно слънчево утро Кай, представител на планинците. - Тази вечер ще лагеруваме на юг от Северния зъб, а утре още сутринта ще стигнем до падината.

Планинците се бяха съюзили с тях и по друга причина, освен възнаграждението с парче земя. Миналата пролет вещиците ги бяха нападнали, превръщайки в същинска касапница цели лагери и кланове. От много от тях бяха останали само пепелища и шепата оцелели шепнеха за тъмнокоса жена с черна сила. Каол можеше да се обзаложи, че е била Калтейн, но не сподели на планинците, че поне тази заплаха е унищожена. Или че по-скоро се е самоунищожила.

А и това едва ли щеше да ги спре. Всеки един от онези приблизително двеста планинци, присъединили се към армията им, откакто бяха тръгнали от Аниел, идваше във Ферианската падина, за да отмъсти на вещиците. На Морат. Каол им спести и дребната подробност, че той самият бе убил един от техните преди почти година.

Имаше чувството, че е минало цяло десетилетие, откакто уби Каин по време на дуела му с Елин. До Юледа оставаха седмици - кой знае дали щяха да са живи, за да го отпразнуват.

Каол се обърна към слабия брадат мъж, който компенсираше липсата на типичния за събратята си масивен ръст с остър ум и набито око.

- Има ли къде да укрием толкова голяма армия през нощта? Кай поклати глава.

- Не и наблизо. Тази нощ ни грози най-голяма опасност.

Каол надникна към далечните фургони на лечителките, където се возеше Ирен, грижейки се за войниците - ранени или разболели се по време на непосилния преход. Не я беше виждал още от зори, но знаеше, че цял ден лекува, защото напрежението в гръбнака му нарастваше с всеки следващ километър.

- Просто ще трябва да се молим - отвърна Каол, извръщайки глава към великанската планина, чиито очертания вече се избистряха пред тях.

- Боговете не идват по тези земи - отбеляза Кай и поспря да изчака някаква група от своите хора.

Един кон се изравни с този на Каол и когато той надзърна към ездача, откри Елин, загърната в дебела пелерина, с ръка върху дръжката на Голдрин. До нея яздеха Гавриел и Фенрис. Първият наблюдаваше западната равнина, а вторият - стената от върхове от дясната им страна. И двамата златокоси елфи не продумваха, докато Елин се взираше свъсено в отдалечаващата се фигура на Кай.

- Този мъж е надарен с такъв актьорски талант, че сигурно биха го канили по най-престижните театрални сцени в Рифтхолд.

- Точно ти ли го казваш?

Тя му намигна и потупа рубинената глава на ефеса на Голдрин. Скъпоценният камък сякаш проблесна в отговор.

- Разпознавам сродните души.

Въпреки предстоящата битка Каол се засмя.

Но тогава Елин каза:

- Роуан и кадърът му подготвят силата си през последните дни. - Тя кимна през рамо към Фенрис и Гавриел, а сетне и към Роуан, който водеше отряда със сребристи коси, лъснали като огрения от слънцето сняг наоколо. - Аз също. Няма да допуснем враг до армията ни тази нощ. - Елин надникна многозначително към фургоните на лечителките. - Определени части ще бъдат под засилена охрана.