Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Биографии и мемуары » Приключенията на Казанова
Приключенията на Казанова - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приключенията на Казанова

Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:

Приключенията на Казанова
1 ... 214 215 216 217 218 219 220 221 222 ... 490
Перейти на страницу:

— През време на яденето, мила Кристина, моят приятел ще ви изучава и само от вас зависи сега да блеснат всичките добри качества, които Бог ви е дарил. Дръжте се тъй, обаче, че той да не заподозре нито за миг за нашето интимно приятелство.

— Това е много странно. Осведомен ли е чичо ми за тази смяна на положението?

— Не.

— И ако му се харесам, кога ще се ожени за мен?

— Най-късно след осем — десет дни. Аз ще имам грижата за всичко. Ще ме видите отново тук през следващите дни.

Когато Карло влезе отново с доктора, Кристина стана от леглото на майка си и седна на стола срещу нас. Тя отговаряше разумно на всички въпроси, които Карло й поставяше, като понякога го караше да се смее на нейната наивност, но никога на проява на глупост! Прелестна наивност! Дете на духа и незнанието! Твоето обаяние е прелестно и само ти притежаваш силата да казваш всичко, без да обиждаш! Но колко грозно си ти, когато не си естествено! И ти си оставаш майсторското творение на изкуството, дори когато си съвършено негово подражание.

Обядът продължи доста време и аз непрекъснато внимавах да не заговорвам Кристина и да не я поглеждам, за да не я отклоня от Карло. Той я занимаваше непрекъснато и аз виждах с голямо задоволство, че тя му дава аванси с лекота и в добро настроение. Когато след привършване на обяда трябваше да се разделим, тя му каза нещо, което направо ме прободе в сърцето.

— Вие сте създадена — каза й Карло, — да ощастливите някой княз.

— Аз бих се считала щастлива — отвърна му тя, — ако вие ме намерите достойна да ощастливя вас.

Тези думи съвсем разпалиха Карло. Той ме прегърна и ние си отидохме.

Кристина бе проста, но нейната простота произтичаше не от ума, а от сърцето й. Простотата на ума е глупост, а тази на сърцето е само невежество, невинност, тя е истинска добродетел, която остава дори тогава, когато причината изчезнала. Младото момиче, което бе почти съвсем примитивно, имаше неподправени маниери, но бе наистина прелестно с онези хиляди дреболии, които просто не могат да се опишат. Тя бе откровена, защото знаеше, че прикриването на чувствата е едно от предписанията за благоприличие. И понеже намерението й бе винаги чисто, тя не страдаше от онзи отвратителен привиден срам, от онази неистинска скромност, която принуждава лицемерната невинност да се изчервява вследствие на лоши намерения.

През време на цялото пътуване Карло говореше само за своето щастие. Той бе съвсем влюбен.

— Още утре — палеше се той, — ще отида при граф Алгароти, а вие можете да пишете на пастора да дойде с всички необходими документи, за да се състави брачният ни договор, който страстно желая да подпиша.

Той се смя от щастие и изненада, когато му казах, че бях издействувал на неговата бъдеща съпруга едно папско позволително писмо, благодарение на което тя можеше да се омъжи още през време на постите.

— Следователно — каза той, — работата може да се свърши много бързо!

В разговора, който моя млад заместник има на следния ден с господин Дандоло и със своя кръстник, бе решено да се пише на пастора веднага да дойде със своята племенница. Аз се нагърбих да изпълня лично поръчката и след като напуснах Венеция два часа преди разсъмване, се отправих за Пр. Тъй пасторът, за да ме последва, поиска само толкова време, че да отслужи литургията си. Междувременно аз се отправих при годеницата и й държах една прочувствена бащинска реч, с чиито наставления имах за цел да й обрисувам пътя към щастието в новото съсловие, в което й предстоеше да влезе. Казах й как трябва да се държи със своя мъж, с неговата леля, със сестра му, за да спечели обичта и приятелството им. Краят на речта ми бе патетичен и за самия мен малко стеснителен, тъй като, препоръчвайки й вярност, естествено, аз я помолих да ми прости, задето я бях прелъстил.

— Когато ми обещахте за пръв път да се ожените за мен, тъй като допуснахме слабостта да се отдадем един на друг, тогава имахте ли намерението да ме измамите?

1 ... 214 215 216 217 218 219 220 221 222 ... 490
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)