Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг я изгледа с недоумяващи очи. Софи беше дете, едва петнадесетгодишна. Много е впечатлителна и лесно се разстройва.
— Не ви лъжа, господин Моцарт.
— Майка ви знае ли, че сте тук?
— Не! Никога не ще ми прости, ако научи.
Обаче госпожа Вебер зорко следеше дъщерите си и Софи не излизаше никъде без нейно разрешение. Но, от друга страна, квартирата му беше съвсем наблизо до Петерплац и лесно можеше да се отскочи дотук. Той попита:
— Тогава защо дойдохте?
— Защото не искам майка да провали живота на Констанце, както направи с Алоизия.
— Но Алоизия беше толкова самостоятелна!
— Мислите ли, че тя сама пожела да се омъжи за Ланге? Майка ми я склони.
Това съобщение го потресе, въпреки усилията му да не се вълнува.
— Бих желала поне едната да се отърве от нея. Но ето че сега майка иска да ви попречи да се ожените за Констанце. — Волфганг беше смутен. Софи продължи: — Не мога да се бавя повече тук. Вече достатъчно дълго се забавих. Майка е решила да се обърне към полицията и си прибере Констанце у дома, както и да поиска вашето арестуване, задето сте я отвлекли. Чака само Торварт да реши кога да стане това.
— Тя ли ви заръча да ми съобщите тези неща?
— Не, не! Казах ви: тя не знае, че съм тук. И моля ви, не ме издавайте пред нея.
— Но тя ще се поинтересува, откъде съм научил.
— Ще си помисли, че прислужницата се е изтървала. Или пък някой, с когото е споделила. Как да чакам повече, господин Моцарт — тя може всеки миг да отиде в полицията!
Волфганг допускаше, че това навярно са хитрости на госпожа Вебер да го принуди да се ожени, но реши все пак да изостави подозренията си. Ако госпожа Вебер наистина стори така, както очаква Софи, името му ще бъде опетнено, ще стане герой на скандал.
В дома на баронесата той научи с облекчение, че засега нищо не се е случило.
— Полицията има ли право да влиза у вас? — попита той баронесата. — В Залцбург обикновен човек не може с пръст да докосне благородник, каквато и да е вината му.
Констанце се разплака, а баронесата отговори авторитетно:
— Не мога дори да си представя полицията в моя дом, освен ако сама не съм я повикала. Но помислете колко неприятно се стичат обстоятелствата. Сега за тази история, изглежда, знае вече цяла Виена.
— Според вас това може ли да бъде капан, за да принудят Констанце да се завърне вкъщи?
Констанце възкликна:
— Колко още смяташ да чакаш отговор от баща си, Волфганг?
Той се обърна отново към баронесата:
— Какво ще ме посъветвате?
— Щом се ожените, веднага всички ще млъкнат. Но за това ще ви трябва разрешението на Торварт. Защото е опекун на Констанце.
— Веднага отивам при него. Още днес, ако успея.
Волфганг намери опекуна в канцеларията на Бургтеатер.
Торварт се усмихна доволно на себе си, когато видя Моцарт. Колко разумно и просто беше да се използува като заплаха полицията! А простодушната Софи, на която нарочно дадоха възможност да подслуша техния разговор, без да подозира, се хвана на въдицата. Наистина забавно!
Ядосан от това, че Торварт седи пред него като инквизитор, Волфганг каза, решил да мине в настъпление:
— Кога смятате да дадете на Констанце разрешение да се омъжи за мен?
— Шегувате се! — Въпросите трябваше да задава той, Торварт, а не Волфганг.
— Ни най-малко. Вие и майка й нито веднъж не сте казали, че Констанце може да се омъжи за мен. Въпросът винаги бе поставян така: мога ли аз да се оженя за нея.
— Какво искате да кажете?
— Според вас излиза, че решаването на въпроса за нашата сватба зависи от мен, когато всъщност зависи от вас.
Торварт се сконфузи и зае отбранителна позиция, като се престори на съвсем отстъпчив. Той заяви:
— Точно сега пиша молба, в която искам да бъдете арестуван, задето опетнихте доброто име на Констанце.
— С това, че възнамерявам да се оженя за нея ли?
— Да се ожените? Кога?
— Щом уточним датата на бракосъчетанието. Кога предлагате да стане това?
— Аз… — Торварт замълча; не знаеше какво да отговори.
— Освен ако не сте ме подвеждали, без да имате изобщо желание да се оженя за нея.
— О, напротив! — Торварт се овладя, но кипеше от гняв, че Моцарт се осмели да го притисне до стената. — Трябва обаче да получим известни гаранции.
— Вече обсъждахме това по-рано. Разчитах да се оженя незабавно — ако може още утре, — но вие само създавате усложнения. — И Волфганг се обърна да си върви.
— Един момент, Моцарт. Утре е много скоро; какво ще кажете за след седмица-две?