Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
От мястото си на подиума той виждаше много ясно картата на масата, по която подлейтенанти със свалени шлемове проверяваха докладите и поставяха маркери, означаващи разположението на силите по бойното поле. Над всеки маркер стоеше малко хартиено флагче с изписани с мастило знаци, показващи размера и състава на частта. Да се намерят прилични карти по тези земи беше почти невъзможно, но прерисуваната карта, изпъната сега на масата, вършеше работа. И го безпокоеше с това, което показваше пред очите му. Черни кръгчета, за разбитите или подгонени предни постове. Твърде много имаше от тях, осеяли цялата източна половина на веригата Венир. Червени клинове, за придвижващите се части, осейваха западния край на планините също така гъсто, всички с посока назад, към Ебу Дар. И пръснати сред черните дискове — седемнадесет ярко бели. Пред погледа му един млад офицер в кафяво-черните цветове на морат’торм грижливо отбеляза осемнадесетия. Вражеските сили. Някои от тях можеше и да са за една и съща група, забелязана два пъти, но в повечето случаи разстоянието помежду им беще твърде голямо и краткият промеждутък от време не го допускаше.
Покрай стените на шатрата писари в прости кафяви палта, белязани само с отличителните знаци за чиновнически ранг на широките яки, чакаха на своите писалищни маси Мирадж да им даде заповеди какво да започнат да преписват за разпространение. Каквото беше могъл, той вече бе заповядал. В тези планини имаше близо деветдесет хиляди вражески войници, близо два пъти повече от онова, което той можеше да събере тук, дори с местните подкрепления. Твърде много, за да повярва човек, само че съгледвачите не лъжеха — на лъжците и лъжкините собствените им другари им срязваха гърлата. Твърде много и сякаш извираха изпод земята като капанните червеи в Сен Т’джоре. Добре поне, че имаха да преодолеят още сто мили сред планините, ако смятаха да застрашат Ебу Дар. Почти двеста за белите кръгове съвсем на изток. И след това още стотина мили хълмиста местност. Със сигурност вражеският пълководец нямаше да реши пръснатите му сили да нападнат една по една. Докато ги събере наедно, щеше да мине още време. В този момент единствено времето беше на негова страна.
Входните платнища на шатрата се разтвориха и върховнага лейди Сурот се плъзна вътре, със стелещата се по гърба й горда грива на черната коса, с плисираната снежнобяла рокля и богато извезаната горна роба, кой знае как недокосната от калта навън. Беше смятал, че тя все още е в Ебу Дар. Сигурно беше превозена по въздуха от торакен. Придружаваше я малка като за особа от нейния ранг свита. Двама гвардейци от Смъртната стража с черни пискюли яа дръжките на мечовете си придържаха платнищата на входа, а зад тях се виждаха още мъже с каменни лица, в червено и зелено. Въплъщението на Императрицата, дано да живее вечно. Сурот ги подмина, сякаш не бяха нищо повече от обикновени слуги, като нейната да’ковале с изкусителното тяло, по пантофки и в почти прозрачна роба, със сплетена на многобройни плитчици меденожълта коса, понесла чинно позлатеното писалище на върховната лейди на две крачки по-назад. Гласът на Кръвта на Сурот, Алохин, навъсена жена в зелена роба — лявата част на главата й бе обръсната, а останалото от бялата й коса бе прибрано на строга плитка — вървеше по петите на повелителката си. Докато Мирадж слизаше от по диума, забеляза смаян, че втората да’ковале зад Сурот, ниска, тъмнокоса и стройна в ефирната си роба, е дамане! Дамане, облечена като собственост, бе нещо нечувано, но още по-странното беше, че с ай-дам я водеше самата Алохин!
Но той скри удивлението си, докато коленичеше и промърмори:
— Светлината дано да огрее върховната лейди Сурот. Вечна слава на върховната лейди Сурот. — Всички останали се проснаха по очи. Мирадж беше от Кръвта, макар и твърде ниско, за да получи право да обръсне черепа си като Сурот. И само ноктите на кутретата му бяха лакирани. Той се постара да не издаде изненадата си от това, че една върховна лейди е позволила на своя Глас да продължи да се държи като сул-дам, след като вече е издигната до со’джин. Странни времена в странна земя, из която бродеше Преродения Дракон, а марат-дамане тичаха подивели, за да избиват и заробват където и когото могат.
Сурот го изгледа бегло, след което се зае с картата на масата и ако черните й очи се присвиха пред видяното, имаше основание. Под нейно командване Хайлене бе надминало и най-смелите блянове, възвръщайки огромни части от ограбените земи. Бяха изпратени само да проучат пътя, а след Фалме някои смятаха, че и това дори е невъзможно. Тя забарабани раздразнено с пръсти по масата и дългите й, лакирани в синьо нокти на кутрето и безимения пръст зачаткаха. Ако успехът продължеше, щеше да може да обръсне цялата си глава и да си боядиса и трети нокът на всяка ръка. За толкова големи постижения осиновяването в имперската фамилия не беше нещо непостижимо. А стигнеше ли твърде далеч, прекрачеше ли границите си, можеше да й отрежат ноктите и да я напъхат в прозрачна роба да поднася каф на някой от Кръвта, стига да не я продадяха на някой фермер да му помага в плевенето на нивата или да лее пот в някой склад. Докато на Мирадж в най-лошия случай можеше да му се наложи да си пререже вените.