Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Вълчо много обичаше да дъвче кожа, особено боти и обувки, и отучването му от този навик беше мъчително и обезсърчаващо. Винаги, когато го хванеше на местопрестъплението и му се скараше, той придобиваше разкаян вид и започваше да се подмазва, но си оставаше непокорен и продължаваше заниманието си, понякога още щом Айла му обърнеше гръб. Бяха застрашени обувките на всички, но най-вече нейните любими меки кожени чорапи. Просто не можеше да се откъсне от тях. Тя беше принудена да ги окачва на високо, където той не можеше да ги докопа, тъй като иначе би ги разкъсал на парчета. Беше и много неприятно, когато вълчето дъвчеше вещите и, но още по-зле се чувстваше, когато то съсипеше нечии други. Тя беше отговори за това, че го бе донесла в землянката, и изпитваше вина при всяка негова пакост.
Айла привършваше нашивката от мъниста върху бялата кожена туника, когато чу врява откъм Лисичето огнище.
— Ей! Калпазанин такъв! Я ми го дай! — извика Ранек. От тона му Айла разбра, че Вълчо пак се е забъркал в нещо. Изтича да види какво става и съзря Ранек и Вълчо, увлечени в играта „теглене на въже“, но този път въжето беше заменено с износен ботуш.
— Вълчо! Пусни! — извика тя като бързо замахна с ръка пред муцуната му.
Вълчето незабавно пусна ботуша, сви уши и отпусна опашка. Започна умолително да скимти. Ранек вдигна обувките си на платформата.
— Надявам се, че не ти е съсипал ботуша — каза Айла.
— Няма особено значение. Беше стар — усмихна се Ранек и добави с възхищение: — Айла, ама ти наистина умееш да се оправяш с вълците. Той прави точно това, което му кажеш.
— Само докато съм край него и го наблюдавам — отвърна тя, гледайки надолу към животинчето. Вълчо я наблюдаваше, въртейки тялото си в очакване. — Щом се обърна, моментално се захваща с нещо, което знае, че не бива да пипа. Пуска го веднага, щом ме види, но просто не знам как да го науча да не взима нещата на хората.
— Може би трябва да си има нещо свое — даде идея Ранек. После я погледна с меките си и блестящи черни очи. — Или нещо твое.
Вълчето подскачаше към нея като се мъчеше да привлече вниманието и със скимтенето си. Накрая джафна няколко пъти нетърпеливо.
— Стой мирен! — заповяда му тя, защото я беше ядосал. То се отдръпна, сложи глава върху изпънатите си лапички и я погледна с абсолютно съкрушен вид.
Ранек го наблюдаваше. После се обърна към Айла и и каза:
— Чувства се ужасно, когато си му сърдита. Иска да знае, че го обичаш. Мисля, че знам какво точно изпитва.
Той се приближи по-плътно до нея и тъмните му очи се изпълниха с онази нежност и желание, които бяха пробудили такова дълбоко вълнение у нея. Усети, че кръвта и се раздвижи и се отдръпна, объркана и смутена. Сетне, за да прикрие вълнението си, се наведе и подбра вълчето. То възбудено лижеше лицето и и се въртеше насам-натам от щастие.
— Виждаш ли колко е щастливо сега като знае, че мислиш за него? — каза Ранек. — И аз бих бил щастлив ако знаех, че мислиш за мен. Мислиш ли за мен, Айла?
— Ъ-ъ…, разбира се, да, мисля за теб, Ранек — смутолеви Айла, чувствайки се неудобно.
Той и хвърли широка усмивка, в очите му блесна полускрита дяволитост и нещо по-дълбоко.
— За мен би било удоволствие да ти покажа колко съм щастлив да науча, че ти мислиш за мен — рече той, прегръщайки я през кръста и притискайки се към нея.
— Вярвам ти — каза тя и се отдръпна. — Не е нужно да ми го показваш, Ранек.
Това не беше първият му опит да интимничи с нея. До сега стремежът му да се доближи до Айла обикновено приемаше формата на закачки, които му позволяваха да и покаже какво чувства, а на нея даваха възможност да се измъкне без това да накърни достойнството и на двамата. Усетила по-сериозната конфронтация, тя тръгна да си върви, защото искаше да я избегне. Имаше чувството, че ще я покани да сподели леглото му, а тя не знаеше дали би могла да откаже на мъж, който и заповядва, или отправя директна молба към нея да спи с него. Разбираше, че има право на отказ, но реакцията на подчинение бе така дълбоко насадена в нея, че не беше сигурна дали ще съумее да отхвърли предложението му.
— Защо не, Айла? — каза той, крачейки до нея. — Защо не ми позволиш да ти покажа? Сега ти спиш сама. А не бива.
Тя усети внезапно угризение на съвестта, проумявайки, че наистина спи самичка, но се опита да не го показва.
— Не спя сама — отговори тя, гушнала вълчето. — Вълчо спи при мен, точно до главата ми, в една кошница.