Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Бегълците бяха запасени за няколко дни с храна и вода. Те не чакаха специална покана, за да се нахранят за сметка на покойния вожд.
Гленарван взе необходимите продукти и ги повери на мистър Олбинет.
Стюардът, който си оставаше формалист дори и в най-тежките моменти, намери, че менюто за вечерята е много скромно. Впрочем той не знаеше как да сготви тия корени, а му липсваше и огън.
Но Паганел го улесни, като го посъветва чисто и просто да зарови папратите и сладките патати в самата земя.
И наистина температурата на горните слоеве беше много висока и ако заровеха термометър в земята, той сигурно щеше да се качи до шестдесет или шестдесет и пет градуса. Дори малко остана Олбинет да се изгори сериозно, защото, когато копаеше дупка в земята, за да постави вътре корените, изведнъж бликна струя водни пари, които се издигнаха със свистене на един метър височина. Стюардът падна ужасен по гръб.
— Затворете крановете! — извика майорът, който изтича и с помощта на двамата моряци запълни дупката с шупливи камъчета. През това време Паганел, който наблюдаваше с особен израз това явление, прошепна следните думи:
— Гледай ти! Гледай ти! Хе! Хе! Защо не?
— Да не би да сте ранен? — запита Мак Набс Олбинет.
— Не, господин Мак Набс — отговори стюардът, — но никак не очаквах…
— Толкова добрини от небето! — допълни весело Паганел. — След водата и продуктите на Кара Тете ето ти и огъня от земята! Тази планина е цял рай! Предлагам да основем тук колония, да я разработим и да се установим до края на живота си! Ние ще бъдем робинзоновците от Маунганаму! И наистина аз се питам какво ни липсва върху този прекрасен конус!
— Нищо, ако е солиден — отговори Джон Манглс.
— Хайде де, той не е създаден от вчера — каза Паганел. — Устоява на действието на подземния огън от толкова дълго време, че ще устои и до нашето заминаване.
— Обедът е сервиран — оповести важно мистър Олбинет, като че ли изпълняваше задълженията си в замъка Малкъм.
Насядали около оградата, бегълците започнаха веднага обеда.
Сътрапезниците не бяха придирчиви по отношение на разнообразието на продуктите, но мненията бяха разделени, що се отнася до хранителната папрат. Едни я намираха сладка и с приятен вкус, а други лепкава, блудкава и извънредно жилава. Сладките патати, опечени в гореща почва, бяха превъзходни. Географът забеляза, че Кара Тете не бил никак за съжаление.
След като уталожиха глада си, Гленарван предложи да обмислят веднага план за бягство.
— Вече? — каза Паганел с истинско съжаление. — Мислите вече да напуснете това прекрасно място?
— Но, господин Паганел — отговори леди Елена, — ако предположим, че сме в Капуа, вие знаете, че не бива да подражаваме на Анибал!
— Госпожо — отговори Паганел, — не бих си позволил да ви противореча и понеже искате да разискваме, да разискваме.
— Аз мисля преди всичко — каза Гленарван, — че трябва да се опитаме да избягаме, преди да ни е принудил гладът. Сили не ни липсват и трябва да се възползваме от това. Още тази нощ трябва да се опитаме да достигнем източните долини, като преминем обръча на туземците под закрилата на тъмнината.
— Отлично! — отговори Паганел. — Ако маорите ни оставят да минем.
— А ако ни попречат? — каза Джон Манглс.
— Тогава ще употребим крайните средства — отговори Паганел.
— Значи вие имате крайни средства? — запита майорът.
— Толкова, че не знам какво да ги правя — отвърна Паганел, без да се поясни.
Не оставаше нищо друго, освен да дочакат нощта и опитат да преминат линията на туземците.
Диваците не бяха напуснали местата си. Дори сякаш броят им се беше увеличил с прииждането на закъснели членове на племето.
Тук-таме имаше запалени огньове, които образуваха огнен пояс в подножието на хълма. Когато тъмнината покри околните долини, изглеждаше като че ли Маунганаму излиза от огромно огнище, а върхът му се губи в гъст мрак. На сто и осемдесет метра по-долу се чуваха викове и шумът на неприятелския лагер.
В девет часа, когато се стъмни съвсем, Гленарван и Джон Манглс решиха, преди да поведат другарите си по тоя опасен път, да направят разузнаване. За десетина минути те се спуснаха безшумно надолу и тръгнаха по тесния хребет, който пресичаше линията на туземците на около 15 метра над лагера.