Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
С неистово усилие успя да изплува на повърхността и да се метне към брега. Най-сетне краката му усетиха калното дъно и той успя да задържи главата си над повърхността на водата. За негова изненада никой от зверовете не го бе погнал в езерото. Няколко бяха хукнали към брега, но не смееха да припарят навътре. Явно не искаха да се мокрят, независимо от яростното им желание да се докопат до Фридрих. Когато се убедиха, че плячката им се е измъкнала, насочиха усилията си обратно към схватката и малко след като се присъединиха към събратята си, боричкащи се с едрия мъж, паднаха посечени.
Зверовете нападаха тримата от всички страни в жестока битка на живот и смърт. С каквато бързина нападаха, с такава биваха посичани — обезглавявани, пронизвани или разпорвани с мощни удари на мечовете.
Тъмната фигура внезапно скочи във въздуха, отсече главата на един звяр, полетял в атака. Нощта най-после утихна, чуваше се само тежкото дишане на тримата мъже на пътеката. Те изгазиха от купчината бездиханни тела и се свлякоха на брега, отпуснали глави, докато си поемат дъх.
— Добре ли сте? — попита онзи, дето се яви пръв и спаси живота на Фридрих. Яростните нотки на битката не бяха стихнали напълно в гласа му. Окървавеният меч, който продължаваше да стиска в ръката си, проблясваше на лунната светлина.
— Да, благодарение на вас. Защо ме хвърлихте във водата?
Мъжът прокара пръсти през гъстата си коса.
— Понеже преследвачите на сърца не обичат водата и никога няма да нагазят в езеро — отвърна онзи, като все още дишаше тежко, вероятно не само от умората, но и от нестихналия гняв. — Това беше най-сигурното място.
Фридрих преглътна, погледът му обходи купчината мъртви зверове.
— Не знам как да ви благодаря. Вие ми спасихте живота.
— Е, по една или друга причина не обичам преследвачите на сърца. Достатъчно пъти са ми изкарвали акъла.
Фридрих не посмя да го попита къде другаде се е сблъсквал с такива ужасни същества.
— Бяхме горе на пътеката, когато видяхме как ви нападат — чу се женски глас. Фридрих погледна към фигурата в средата. Единственото, което различи, бе дългата и коса. — Притеснявахме се, че няма да стигнем до вас навреме, че преследвачите на сърца ще ни изпреварят.
— Какви са тези преследвачи на сърца?
Тримата го изгледаха.
— По-същественият въпрос е защо изобщо са тука — отвърна мъжът, вече нормализирал дишането си. Гласът му вече беше премерен и тих, но властен. Имате ли някаква представа защо ви нападнаха?
— Не, господине, досега не бях виждал такива същества.
— И аз не бях виждал от доста време. — Гласът на непознатия този път прозвуча притеснено. Фридрих очакваше да чуе още нещо за преследвачите на сърца, но вместо това онзи попита: — Как се казвате?
— Аз съм Фридрих Златаря, ще ви бъда благодарен до гроб. И на трима ви.
Вгледа се в лицата им, но бе твърде тъмно, за да може да ги види добре.
Онзи, който бе говорил досега, прегърна жената през кръста и тихо я попита дали е добре. Тя отвърна с кимване и зарови глава в рамото на мъжа. В жеста и Фридрих разпозна загриженост и неподправена близост. Другият мъж също отвърна с кимване на въпросителния поглед на приятелите си.
Тримата изобщо не приличаха на Д’Харански войници. Но по тези земи човек никога не може да е сигурен кого ще срещне. Фридрих реши да рискува.
— Мога ли да попитам за вашето име, господине?
— Ричард.
Фридрих предпазливо пристъпи напред, но незнайно защо, погледът на третия непознат го накара да спре, преди да се е приближил до Ричард и жената.
Ричард изплакна меча си във водата и се изправи. След като го избърса и от двете страни в панталона си, го пъхна в ножницата на хълбока си. Въпреки мрака Фридрих успя да различи красивия и релеф. Беше изработена от злато и сребро и закачена на ремък през дясното рамо на човека. Фридрих беше почти сигурен, че е виждал преди този ремък и ножница. Работеше със злато, откакто се помни, и се бе научил да разпознава от пръв поглед добре изработеното оръжие — независимо какво е. Изискваше се голямо майсторство, за да се обработи стомана по такъв начин. В ръцете на Ричард оръжието сякаш бе в стихията си. Фридрих много добре помнеше меча, който мъжът носеше тогава. Дали бе възможно да става въпрос за същото удивително оръжие.
Ричард разрови с крак останките от преследвачите на сърца, сякаш търсеше нещо. Наведе се да вдигне една отсечена глава. В стиснатите зъби Фридрих забеляза някакъв предмет. Ричард го дръпна, но зъбите го държаха здраво. Когато най-сетне успя да го освободи, Фридрих остана съкрушен. Едва тогава разбра, че звярът е стискал между зъбите си книгата. Явно я е докопал през разкъсаната раница.