Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Добре, СКАЧАЧА стана и е почти на себе си — оповести Хелън д’Агустино. — ЖАСМИН — използва тя кодовото име на Ан Дърлинг — ще бъде в друга кабина. Държавният секретар и министърът на финансите също са будни и пият кафето си. Арни ван Дам е може би в най-добра форма от всички на борда. Време е за действие. Какво става с изтребителите?
— Ще се присъединят към нас до двадесетина минути. Избрахме изтребителите F-15 от Отис. Способни са на по-дълъг пробег, ще ни следват чак до кацането. Постъпвам наистина параноично, нали?
В очите на Дага проблесна студената усмивка на професионалист.
— Знаете ли какво винаги ми е харесвало у вас, доктор Райън?
— Какво?
— Не се налага да ви обяснявам мерките за сигурност както на всички останали. Разсъждавате точно като мен. — На един таен агент му струваше много да каже такова нещо. — Президентът ви чака, сър. — Тя го поведе надолу по стълбите.
По пътя Райън се сблъска с жена си. Красива както винаги, тя не си патеше от миналата нощ напук на предупрежденията на съпруга си и при вида на Джак за малко да се пошегува, че всъщност той имаше проб…
— Какво има?
— Работа, Кати.
— Нещо лошо ли?
Мъжът й само кимна и продължи покрай агент на тайните служби и въоръжен служител на военновъздушната държавна сигурност. Двете разпъващи се канапета бяха оправени. Президентът Дърлинг седеше, облякъл официални панталони и бяла риза. Засега вратовръзката и сакото му не се виждаха. На ниската масичка имаше сребърно кафениче. Райън можеше да гледа през прозорците и от двете страни на носовата част на самолета. Летяха на около триста метра над пухкавите кълбести облаци.
— Чух, че си будувал цяла нощ, Джак — рече Дърлинг.
— Откак наближихме Исландия, когато и да беше това, господин президент — отвърна Райън. Не беше се умил и обръснал, а косата му сигурно приличаше на тази на Кати, когато е извършвала дълга операция с хирургическа шапка на главата. Още по-плашещ бе погледът му, докато се подготвяше да съобщи най-зловещата новина, излизала от устата му.
— Изглеждаш кошмарно. Какъв е проблемът?
— Господин президент, въз основа на информацията, получена през последните няколко часа, смятам, че Съединените американски щати са във война с Япония.
— Това, от което имаш нужда, е добър старшина, който да свърши работата — отбеляза Джоунс.
— Рон, още една такава забележка, и ще те хвърля в карцера, разбра ли? Достатъчно важничи за днес — рече Манкузо уморено. — Тези хора бяха под мое командване, забрави ли?
— Чак такъв ли тъпанар бях?
— Да, Джоунси — предостави отговора Чембърс. — Може би Сийтън заслужаваше да бъде скастрен веднъж, но ти здравата прекали. Сега се нуждаем от решения, а не да се правим на умници.
Джоунс кимна, ала не издаде мнението си.
— Така да бъде, сър. С какъв потенциал разполагаме?
— Според най-точните ми изчисления, те разполагат с осемнадесет подводници. Две са в основен ремонт и вероятно не могат да се използват поне няколко месеца — отвърна Чембърс, като започна с врага. — След като „Шарлот“ и „Ашвил“ са вън от играта, нашите са общо седемнадесет. Четири от тях са в корабостроителниците за основен ремонт и не са на разположение. Още четири стоят успоредно на кея тук или в Даго за малък ремонт. Други четири са в Индийския океан. Може би ще можем да ги отделим, може би не. Така остават пет. Три от тях са при самолетоносачите за „учението“, една е тук долу, на кея. Последната е в открито море в залива на Аляска, където провежда изпитания. Тя има нов командир… От колко? Едва три седмици?
— Правилно. — Манкузо кимна. — Той сега се учи.
— Божичко, толкова ли е пуст килерът? — Джоунс вече съжаляваше за коментара, че им трябва добър старшина. Огромната Американска тихоокеанска флота, само допреди пет години най-могъщата военноморска сила в историята на цивилизацията, сега се състоеше от фрегати.
— Пет наши, осемнадесет техни, като всичките са готови да действат с пълна скорост. Те провеждаха операции през последните два месеца. — Чембърс погледна към морската карта на стената и се намръщи. — Дяволски голям океан, Джоунси. — Начинът, по който той добави последното изречение, разтревожи предприемача.
— Ами четирите в малък ремонт?
— Тази заповед е дадена. „Ускорете подготовката им за плаване.“ Така числото става девет до две седмици, ако имаме късмет.
— Господин Чембърс! Сър?
Чембърс се обърна.
— Моля, старшина Джоунс?
— Помните ли, когато се отправяхме на север, съвсем сами, и преследвахме четири-пет от лошите едновременно?