Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Оперативният командир кимна сериозно, почти носталгично. Отговорът му беше спокоен.
— Много време мина, Джоунси. Сега си имаме работа с клас-SSK на тяхна територия и…
— Да не сте заложил и топките си, за да получите четвъртата нашивка на рамото?
Чембърс се извъртя във внезапен изблик на ярост.
— Чуй ме добре, момченце, аз…
Рон Джоунс обаче не му остана длъжен:
— Да, именно вие някога сритвахте задници, а сега сте подвили опашка! Разчитах, че знаете какво да правите с данните, които ви давах, точно както разчитах на него… — Той посочи адмирал Манкузо. — Когато плавах с вас, момчета, ние бяхме най-високата класа в целия този свят. И ако сте вършили добре работата си като капитан, ако ти си се справил както трябва като командир на подводните сили, Барт, значи онези момчета в океана все още са от класа. Дяволите да го вземат! Когато за пръв път хвърлих чантата си на „Далас“, аз разчитах, че знаете как да изпълнявате проклетите си задължения. Бъркал ли съм, господа? Помните ли девиза на „Далас“? „Първи в опасността!“ Какво, по дяволите, става тук? — Въпросът увисна за няколко секунди. Чембърс бе прекалено ядосан, за да го осмисли. Командирът на тихоокеанските подводници не беше.
— Толкова зле ли изглеждаме? — попита Манкузо.
— Няма съмнение, сър. Добре, тези копелета ни подпалиха задника. Време е да се замислим как да наваксаме. Ние сме представителният отбор, нали? Кой е по-добре подготвен за това от нас?
— Джоунс, винаги си плямпал много — каза Чембърс. После пак погледна към картата. — Струва ми се обаче, че май е време да се заловим за работа.
Един главен старшина подаде глава иззад вратата.
— Сър, „Пасадена“ току-що се обади от кея. Готова е във всяко отношение за потегляне, командирът й очаква заповеди.
— Какъв й е арсеналът? — попита Манкузо, като осъзнаваше, че ако наистина си бе вършил работата както трябва последните няколко дни, въпросът би бил излишен.
— Двадесет и две торпеда с разширени възможности, шест тип „Харпун“ и дванадесет „Томахоук“-С. Всичките са бойни — уточни старшината. — Той е готов за акция, сър.
Командирът на тихоокеанските подводни сили кимна.
— Предайте му да очаква оперативни инструкции.
— Слушам, сър.
— Добър капитан ли е? — поинтересува се Джоунс.
— Миналата година подводницата му беше в най-добра бойна готовност — отвърна Чембърс. — Тим Пери. Беше ми помощник на „Кий уест“. Ще свърши работа.
— Значи сега му е нужна само мисия.
Манкузо вдигна засекретяващия телефон за връзка с главнокомандващия.
— Така е.
— Телеграма от Държавния департамент — оповести свързочникът от ВВС, когато влезе в помещението. — Японският посланик моли да се срещне спешно с президента.
— Брет?
— Да видим какво има да каже — отвърна държавният секретар и Райън се съгласи с кимване.
— Има ли някаква вероятност това да е грешка? — попита Дърлинг.
— Очакваме всеки момент достоверна информация от минаващ над Марианските острови спътник. Сега там е тъмно, но това не е от голямо значение. — Райън бе приключил с доклада си и сега данните, които успя да представи, изглеждаха много оскъдни. Простата истина беше, че онова, което явно се бе случило, дотолкова надхвърляше разумните граници, че самият той щеше да повярва напълно едва когато видеше с очите си спътниковите снимки.
— Ами ако е вярно?
— Ще ни е нужно малко време — призна Джак. — Искаме да чуем какво ще каже посланикът им.
— Какво са намислили всъщност? — попита министърът на финансите Фидлър.
— Не се знае, сър. Само ни вбесяват, не си струва главоболията. Ние имаме ядрени оръжия, те нямат. Откачена работа… — рече Райън тихо. — Няма никаква логика. — Тогава си припомни, че през 1939 най-големият търговски партньор на Германия е била… Франция. Най-често повтаряният урок в историята бе, че логиката не е константа за поведението на нациите. Изучаването на историята не винаги беше двустранно и уроците, научени от нея, зависеха от способността на ученика. Джак си помисли, че си струва да се помни, понеже противникът можеше да забрави.
— Трябва да има някаква грешка — заяви Хансън. — Две-три злополуки. Може би двете ни подводници са се сблъскали под водата и вероятно някои от хората ни на Сайпан са неуравновесени. Нали разбирате, това е пълна безсмислица.
— Съгласен съм, че информацията не ни дава ясна картина, обаче отделните компоненти… По дяволите, познавам Роби Джексън! Познавам и Барт Манкузо.
— Кой е той?
— Командирът на тихоокеанските подводни сили. Ръководи всичките ни подводници там. Плавал съм с него веднъж. Джексън е заместник-началник на оперативния отдел и сме приятели от времето, когато и двамата преподавахме в Анаполис. — Уви, преди много, много години!