Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Наталия се двоумеше, тя не искаше да остави бедния старец сам.
— Ти не можеш си въобрази какви страшни работи стават в тази къща — каза старецът. — Косите ти ще настръхнат, ако ти разкажа що съм прекарал в тази къща. Не мога да остана по-дълго при тебе, времето е скъпо. Докато е рано, бягай, защото чу какво те очаква.
— Въпреки това — каза Наталия — искам да остана.
— Искаш да останеш, когато те очаква погубване?
— Ще остана, защото Бог ме е пратил в тази къща, за да ви пазя.
Старецът я помилва по красивата глава.
— Нека Бог те възнагради за това, дете — каза старецът. — Ти не можеш да си представиш какво добро ми правиш. Хиляди пъти ти благодаря.
Когато по-после се качваше по стълбите, сълзи капеха от очите му.
— Като че не съм на земята, а на небето — каза си той.
Наталия остана сама и размишляваше. Колебаеше се. Един бе пътят да се избави от тази опасност. Да се върне при Василевич.
„По-добре е да умра от отровата на тази жена, отколкото да се върна при него.“
XLV. БОГАТСТВОТО НА ФАЛИЕРИ
Бакунин наблюдаваше загриженото бледо лице на Фалиери, когото държеше в ръцете си. Лицето му бе бледо, а погледът му втренчен, но на него бе изписано ликуване, което казваше:
„Аз съм свободен, вие не можете да ме държите. Аз скъсах оковите и съм вече свободен човек.“
Да, той се бе отървал от всички земни мъки.
„Той е свободен — въздъхна си Бакунин, като се опомни, — но аз, аз останах съвсем самичък. Моята участ ще бъде сега още по-тежка и по-мъчна.“
Притисна мъртвия Фалиери до гърдите си и в същия миг почувствува нещо твърдо в дрехите.
„Що ли е това? Какво ли има в дрехите му?“
Казвайки си това, той го пренесе на едно по-високо място, гдето не стигаше водата, и почна да разпаря горната му дреха.
След известно време държеше в ръцете си писмен документ, целият изписан, дълъг около един метър.
Напразно се трудеше Бакунин да разбере нещо от тези точки и чертички, които можеше да разбере само този, който знаеше ключа.
— Ключът — извика Бакунин, — нали той ми говореше за някакъв имот, който искаше да остави на мене. Значи истина е, че Фалиери е имал голям имот? Но как ще разбера тези йероглифи? Този документ може да остане у мене с години и ако остана завинаги заточеник, и той ще остане заровен между тези стени. Абатът е бил доста мъдър човек, тъй като е скрил най-голямото си богатство в тези йероглифи, на които трябва да изнамеря ключа.
„Ще живея значи — каза си Бакунин, — щом така трябва да завладея всичкия имот на Фалиери, аз ще го открия. С тези милиони, които съдържа този документ, ще постигна целта си. В тази тържествена минута тука, когато не съм сигурен дали ще мога да се избавя от тази тъмница и дали не ще ме постигне участта на този старец, когото държа в ръцете си, заклевам се, че ще употребя всичките пари на Фалиери, ако ги намеря, за подпомагане на бедните и за други благотворителни цели.“
Той повдигна мъртвия Фалиери и се помъчи да заспи, но сън никак не идваше. Остана буден дълго, като размишляваше. Изведнъж си спомни за нещо, стана от леглото и се доближи до мъртвия си приятел.
— Бедни ми приятелю, ти трябва да ми помогнеш да се избавя от тази тъмница. Знам, че ако бе жив, щеше и ти да искаш това.
Бакунин мислеше да се спаси с помощта на Фалиери, когото искаше да замени. Той бе слушал, че мъртвите от Петропавловската крепост не ги заравят, но ги оставят в секционния салон, гдето студентите медици се учат да препарират. Бакунин мислеше, че ако сполучеше да го занесат като мъртъв в секционния салон, ще му се удаде случай да избяга оттам.
Той почна да съблича дрехите на абата и ги облече на себе си. Като свърши това, той облече мъртвеца в своите.
Целия документ скри в дрехите си.
После скри мъртвото тяло на приятеля си, целуна го още веднъж по студеното чело и каза:
— Сбогом, драги приятелю, сбогом, мили Фалиери.
Той се промуши през дупката на стената и отиде в стаята на Фалиери.
Бакунин можа да види всяко нещо в стаята, тъй като водата бе спаднала.
Той намери тука разни работи и инструменти и се чудеше, че Фалиери не бе ги използувал. Когато разтърсваше сламата на кревата му, видя една дебела книга. Бакунин я разтвори и видя едни чудни букви, с които бе написано на французки:
„Тука ще намериш ключа на тайното ми завещание.“
„Най-после намерих ключа.“
Значи това не бе за него тайна: можеше да прочете добре где се намира богатството на Фалиери.