Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Без да знае къде отива, тя тичаше по улиците на Петербург.
Струваше й се, че е направила някакво престъпление и сега стражарите я преследват.
Тя се спря на ъгъла на една улица да си почине и забеляза, че две лица я следяха. Като видя това, тя започна да бяга, но и преследвачите не отстъпваха. Единият беше вече тъй близо до нея и има куража да я обхване за талията и да я приближи към себе си. Наталия беше като полумъртва, когато усети топлия дъх, но в тоя миг приближи един висок господин с цилиндър, който я попита:
— Тези господа навярно ви преследват?
Наталия не можа нищо да отговори. Тя наведе глава и започна да плаче.
Като видя това, господинът се обърна към двете лица и им каза:
— Тази девойка е под мое покровителство, разбирате ли, господа! Заповядайте в най-близкия участък, за да дадете сметка за лошата си обноска.
Двете лица веднага се обърнаха и се изгубиха от очите на Наталия и господина.
Покровителят на Наталия я хвана за ръката и приятно я попита:
— Къде квартирувате, мило дете? Аз ще ви придружа до дома ви, за да не ви се случи пак нещо неприятно.
Наталия му обясни, че няма жилище и че е с намерение да вземе къща под наем.
— Вие сте избрали неудобно време за целта — каза странникът, — тъй като сега в мрака всеки ще се подвоуми да прибере едно момиче, което е тръгнало само да дири квартира.
— Но где тогава ще отида, за Бога? Ах, не мислете за мене лошо, господине, позволете ми да разкажа накратко съдбата си и вие ще видите, че аз не съм лоша и че се нуждая от подкрепа.
— Разкажете — каза господинът с цилиндъра, който не беше никой друг освен комедианта. — Разкажете ми всичко, нищо не скривайте от мене и аз ще ви помогна с нещо повече от това, което сторих сега.
Наталия разказа цялата история с търговеца.
— Ах, любезни господине — завърши Наталия, — вие чухте вече всичко, но какво ще стане сега с мене?
— Не се страхувайте, мило дете — успокояваше я комедиантът, — аз ще ви намеря прибежище.
— Но къде мислите да ме водите? — попита Наталия.
— В едно семейство, гдето ще ви бъде много добре.
Той даде знак на Наталия да върви след него.
Заедно с него тя мина през една голяма врата на някаква голяма и обширна къща. После започнаха да се изкачват по една стълба, докато най-после се спряха пред малка врата, на която имаше надпис: „Йосиф Рагун — резач на бакър“.
Комедиантът почука няколко пъти на вратата и не след дълго тя се отвори и се показа една жена на средна възраст, която втренчено гледаше, но като позна лицето на комедианта, се успокои и с доста приятен глас, каза:
— А, това сте вие, комедианте. Че влезте де, влезте вътре. А кой е след вас? — попита тя, като съгледа Наталия.
— Едно младо момиче, с което, надявам се, скоро ще се сприятелите. То е моя родственица, която никъде не ще се чувствува по-добре, отколкото във вашата къща.
Наталия не можа да види, когато комедиантът смигна на тази жена, с което искаше да каже, че от това момиче ще има да очакват полезни неща.
— Добре сте ми дошли, мила госпожице! — каза жената, като хвана Наталия за ръка. След тях влезе и комедиантът.
В стаята, в която влязоха, до печката седеше едно особено човешко същество. Това беше човек на възраст около 40 години, който имаше един много лош изглед. Главата му беше съвсем оплешивяла, тук-таме само стърчеше по някой бял косъм.
Освен това той беше сляп, но макар и така, оживено работеше над една медна тепсия, която стоеше пред него на масата.
— Кой е там, жено? — попита Рагун, като чу повече гласове в стаята.
— Аз съм, драги Рагуне, аз, комедиантът — каза Андрей Ягодкин. — С мене е и едно хубаво момиче, ха, ха, ха, едно хубаво момиче, което доведох във вашата къща… Драги Рагун, свършихте ли с онази медна плоча, която ви поръчах преди няколко дена?
— Остават само няколко резки да й направя — каза Рагун. — Ако почакате няколко минути, ще я имате, а колкото за цената…
— Навярно си спомняте, че ви дадох аванс 30 рубли.
— Обаче цялата работа коства 50 рубли — каза Рагун, — останалото, моля ви, дайте на жена ми, тъй като имаме голяма нужда от най-необходимите домашни неща.
„Всевишни Боже — каза си Наталия, — тука ли, в тази беднотия, трябва да остана? Нима ще трябва да стана тежест за тия бедни хора?“
— Любезни майсторе — каза комедиантът, облегнал се на едно голямо канапе, — ако се не мамя, казахте ми преди време, че имате нужда от ученичка.
— Това е вярно, но коя ще приеме такава тежка работа.
— Чухте ли, Наталия, желаете ли да приемете тази тежка работа?
— С удоволствие — каза Наталия, — ще бъда винаги признателна на майстора за това.